четвъртък, 19 ноември 2026 г.

118-а бригада изведе пеша последната жителка на Мала Токмачка

🇺🇦 Войници от 118-а отделна механизирана бригада на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изведоха пеша от Мала Токмачка в Запорожка област 64-годишната Светлана Подолска, последната жителка на селото, по данни на бригадата. Групата вървя почти месец под руските дронове и на 21 октомври стигна до безопасна зона. Бригадата съобщи за евакуацията във Facebook на 13 ноември.

Според официалното преброяване от 2001 г. в Мала Токмачка, разположена на 2 км от град Орихив, живеят 3024 души. От април 2026 г. Подолска е, по данни на бригадата, единствената жителка, останала в селото, а за да я изведат, войниците трябваше да вървят пеша, тъй като никоя машина не можеше да стигне до нея. Руското министерство на отбраната обяви селото за превзето на 5 март 2022 г. и отново през ноември 2025 г. Според украинската телевизия ТСН към 14 ноември 2026 г. Мала Токмачка остава в украински ръце, но в нея не е останала нито една цяла сграда.

Подолска отказваше да напусне дома си до последно. „До последно пазех къщата. Имах градина. Хранех прасето, козите и кокошките. Мислех си: ами ако войната свърши утре? Как сега да зарежа всичко?“, казва тя в съобщение на бригадата. Решението да напусне взима след 10 април, Разпети петък преди Великден. Тогава руски дрон убива последния мъж сред жителите на селото, излязъл да търси цигари. В интервю за YouTube канала „Бутусов плюс“ Подолска го назовава само с малкото му име, Олег, и споделя, че го открива мъртъв на едно кръстовище. Според бригадата руски дронове са удряли стопанството ѝ 7 пъти. На 19 май, по нейните думи, тя отиде при украинските войници в селото.

Извеждането продължава 5 месеца. Заради руските дронове, минирани пътища и лошото време машини на военните не могат да стигнат до мястото, където се намира тя. През това време тя живее при войниците. По нейните думи те ѝ намерили и оборудвали мазе, а тя пекла пирожки, варила борш и делила храната с тях.

В същите месеци Подолска убеждава руски военнослужещ да се предаде в плен. По думите ѝ диверсионна група влиза в селото и убива украински войници, после украински дронове я поразяват, а един от бойците хвърля оръжието си и се скрива. Тя го открива. Батальонът „Шейх Мансур“, който засне пленника, съобщи, че е служил в 270-и мотострелкови полк „Ахмат-Кавказ“. „Три дни ходих при него, носих му храна. Какво мислите, глупав ли беше, та да не разбере, че съм свързана с военните?“, разказва тя. Пленникът на име Ахмед признава пред ТСН, че тя го е помолила да се предаде, говорила с военните и после му съобщила, че са съгласни.

Полкът „Ахмат-Кавказ“ е подчинено на Министерство на отбраната на Руската федерация. Формирането му беше обявено за завършено в Грозни на 18 март 2025 г. Според правозащитния център „Мемориал“ полкът наброява 2010 души и влиза в състава на 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия от 58-а общовойскова армия. Същата дивизия е поздравена от министъра на отбраната за „освобождаването“ на Мала Токмачка на 17 ноември 2025 г. „Мемориал“ води полка сред звената с името „Ахмат“, които формално са подчинени на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи или Росгвардия, но се контролират от ръководителя на Чечения Рамзан Кадиров. Към зимата на 2025–2026 г. „Ахмат-Кавказ“ е последният полк, сформиран в Чечения, според „Мемориал“.

Батальонът „Шейх Мансур“, съставен от чеченски доброволци, воюващи на страната на Украйна, съобщи на 22 октомври, че петима бойци от полка, изпратени на щурм срещу Мала Токмачка, са се предали в плен на украинската страна. Пленниците твърдят, че в полка са ги биели и са отнели банковите им карти. Това няма как да бъде потвърдено независимо, но съвпада с принудителното набиране на мъже в Чечения, описано от „Новая газета Европа“ през юли.

Когато разбират, че са почти обкръжени, украинските войници решават да излязат и да вземат цивилната жена и пленника с тях. Групата тръгва в края на септември, когато над степта започват да падат утринни мъгли: четирима войници с позивни Викинг, Стеф, Сичен и Виктор, Подолска и двете ѝ кучета. За да не ги забележат руските дронове, те се придвижваха с кратки прибежки, най-вече по здрач, и изминаваха по километър-два на ден. Три пъти преплуваха река. Веднъж Подолска се оплита в телена ограда, но Виктор успява да я измъкне.

На 21 октомври групата достига до безопасна зона. Подолска живее в Запорожие, близо до своята дъщеря, в жилище, наето с помощта на войниците от 1-ви механизиран батальон на бригадата. По нейните думи те са платили наема за 10 месеца. Войниците, които я извеждат, прекарватобщо 309 дни на предната линия без ротация, според репортажа на ТСН.

На въпроса дали е последната жителка, излязла от Мала Токмачка, Подолска отговаря пред „Бутусов плюс“: „Сигурно, не знам.“ Пред ТСН тя споделя, че всяка нощ мислите ѝ се пренасят у дома и мечтае да се върне.

📽️ Кадрите: Светлана Подолска, жителка на Мала Токмачка, с бойци от 118-а отделна механизирана бригада в интервю за YouTube канала „Бутусов плюс“, публикувано на 15 ноември 2026 г. В началото вървят кадри от напълно разрушеното село. Подолска говори за опасенията, че е била в тежест на войниците, преплуването на реката, смъртта на Олег и руския боец, когото намира в селото. (Бутусов плюс)

Няма коментари:

Публикуване на коментар