Rheinmetall се извини след коментари на изпълнителния директор, подценяващи украинските дронове

🇩🇪🇺🇦 Германският отбранителен гигант Rheinmetall AG изрази „най-дълбоко уважение" към усилията на Украйна да се защитава от руската агресия, след като изпълнителният директор Армин Папергер предизвика остри реакции с пренебрежителни изказвания за украинското производство на дронове.

Коментарите му бяха публикувани на 27 март в статия на списание The Atlantic, в която Папергер сравни украинската технология за дронове с „играчка с Лего" и заяви, че най-големите производители на дронове в Украйна са „домакини с 3D принтери в кухнята". Според него това не е иновация и украинските разработки не са на нивото на Lockheed Martin, General Dynamics или самата Rheinmetall.

Реакцията от Киев не закъсня. Олександър Камишин, съветник на президента Зеленски по стратегически въпроси, отговори в X, че украинските „Лего-дронове, направени от домакини" вече са унищожили над 11 000 руски танка. В последващ пост той подчерта, че украинските жени „заслужават уважение". Данните зад тази реплика не са преувеличение – според обобщени украински статистики дроновете са извършили над 819 000 потвърдени удара през 2025 г., унищожавайки или повреждайки повече от 29 000 тежки бойни средства, включително танкове и артилерия, според доклад на Overt Defense от 28 януари. Самият Зеленски е заявявал на няколко пъти, че над 80% от целите на бойното поле се поразяват с дронове, повечето от които са произведени вътрешно.

Флориан Зайбел, съосновател на германския производител на дронове Quantum Systems, написа в LinkedIn, че е „много съжалява и му е неудобно за публичните изказвания на колега немски изпълнителен директор от отбранителния сектор". Компанията му „стои до всички украински домакини", добави той и предложи да разпространява военни нашивки, изобразяващи украински жени, управляващи дронове. Quantum Systems от своя страна оперира фабрика в Украйна от април 2024 г. за производство на разузнавателни дронове Vector.

В опит да овладее щетите, Rheinmetall публикува изявление в X в неделя, в което посочи, че „иновативната сила и бойният дух на украинския народ са вдъхновение" за компанията и че Украйна се бие „изключително ефективно дори с ограничени ресурси". Компанията не уточни дали Папергер лично оттегля думите си, а Bloomberg съобщи, че Rheinmetall не е отговорила на допълнителни запитвания.

Скандалът е деликатен за Дюселдорф, тъй като Rheinmetall е сред компаниите, които най-осезаемо се облагодетелстваха от войната. Приходите й за 2025 г. достигнаха 9,94 млрд. евро, ръст от 29% на годишна база, а за 2026 г. компанията прогнозира допълнителен скок от 40–45%, според CNBC.

В Украйна Rheinmetall вече управлява сервизен център за бойни машини Marder и танкове Leopard и планира четири нови завода, включително за боеприпаси с капацитет в шестцифрен мащаб годишно – строежът на завода за амуниции трябва да започне тази година, според репортаж на Ukrainska Pravda.

Украинската дронова екосистема надхвърля значително образа на „кухненско хоби". Страната е произвела около 4 милиона дрона през 2025 г. и си поставя цел от 7 милиона за 2026 г. и над 500 компании участват в сектора, според данни на OSW. Сред тях е и Fire Point – фирма, създадена от инженери, архитекти и гейминг дизайнери, която е увеличила производството си от 30 на над 100 дрона на ден и разработва крилати ракети с обсег до 3 000 км. Цената на един FPV дрон рядко надхвърля 1 000 евро, а унищожава техника за милиони – асиметрия, която е в основата на украинската отбранителна стратегия и се доказва като все по-критично важна в контекста на войната в Близкия изток, където иранските дронове унищожиха авангардна техника на американската армия за милиарди долари.

Изказването на Папергер вероятно ще остане по-скоро комуникационен провал, отколкото стратегически обрат, но то разкри напрежение, което присъства в отношенията между западната отбранителна индустрия и украинските партньори: големите корпорации виждат в Украйна пазар и производствена площадка, но невинаги отчитат, че бойните иновации на фронтовата линия се движат с различна и понякога по-бърза логика от корпоративните R&D цикли.