🇮🇱🚨 Още от Войната за независимост през 1948 г. младата държава Израел поема върху себе си задачата да предупреждава цивилното население за опасност. Средствата тогава са оскъдни – всяко селище се грижи за себе си с помощта на наблюдатели, които алармират жителите с камбана или тръба при приближаване на вражески самолети.
Малко след това, през 1948 г. е създадена организацията за гражданска отбрана (ХАГА). Нейните служители обличат униформи и започват да организират защитата на цивилното население – от задействане на сирени и инструктаж на гражданите до извличане на пострадали при извънредни ситуации.
По онова време системата за предупреждение се основава почти изцяло на мощни механични сирени, монтирани в почти всеки град и селище. Още тогава те произвеждат звука, който всеки израелски жител разпознава и до днес, покачващ се и спадащ тон, който сигнализира за въздушно нападение.
Оттогава технологията на сирените се е развивала непрестанно: от първите механични устройства с въртящ диск, задвижван от мотор, през електронните сирени от началото на 90-те години, до най-модерните, които възпроизвеждат и гласови съобщения като „Цева адом" (Червен код).
Въпреки всички технологични промени, самият звук на сирената остава идентичен – и това не е случайно. Този специфичен тип звук се използва в системите за предупреждение още от Втората световна война и то не само в Израел. Причината са десетилетия психологически изследвания, посветени на въпроса кой звук кара хората да реагират най-бързо на опасност.
Учените установяват, че човешкият мозък е изключително чувствителен към честота, която се покачва и спада, и не е в състояние да я игнорира. Този звук предизвиква ускоряване на пулса, отделяне на адреналин, моментална бдителност и фокусиране на вниманието – с други думи, активира механизма за оцеляване на организма.
По време на Шестдневната война и Войната от Йом Кипур Израел вече разполага с национална система за предупреждение, но с една-единствена зона за цялата страна, тъй като е невъзможно предварително да се уточни къде точно ще ударят вражеските самолети. При засичане на приближаващи машини всички жители от Метула до Ейлат получават сигнал да потърсят убежище.
Повратната точка настъпва по време на Войната в Залива през 1991 г. Времето за реакция рязко намалява, защото заплахата вече идва не от самолети, а от балистични ракети, изстреляни по тила. Тогава за първи път е разработена „карта на сирените", която разделя страната на няколко географски зони.
Системата работи ефективно и през 1992 г. е създадено Командване на тила (Пикуд ха-Ореф) – специален орган, чиято мисия е да съпровожда, инструктира и евакуира цивилното население. Командването въвежда нова концепция: системата за сигурност отговаря едновременно за бойните действия на фронта и защитата на тила.
Започва мащабна трансформация: всяко жилище, построено в Израел оттогава, е задължено да разполага с укрепена стая (мамад). Информационните кампании набират скорост, а комплекти за лична защита се дават на всички граждани.
През 1997 г. Израел е разделена на 10 зони за предупреждение. През 2006 г., по време на Втората ливанска война, те стават 25. Към момента те са над 1700, наречени „полигони", което позволява сирените за тревога да бъдат активирани в конкретни селища и дори в отделни квартали на големите градове. Това намалява драстично честотата на ненужното влизане в укрития и позволява поддържане на нормален ритъм на живот.
През 2016 г. е пуснато мобилното приложение на Командването на тила — за първи път предупрежденията достигат директно до мобилните телефони на гражданите. Приложението е адаптирано и за хора с увреден слух — то ги алармира чрез вибрация и мигане на светкавицата.
Освен приложението, Израел използва технологията Cell Broadcast – всички мобилни телефони в застрашена зона получават текстово съобщение, придружено от специфичен звуков сигнал, без да е нужно изтегляне на приложение или каквото и да било действие от страна на гражданина. Системата функционира и без достъп до интернет, тъй като целта е да осигури предупреждение на всеки човек, по всяко време и на всяко място. Важно е да се отбележи, че системата не събира данни за устройствата и тяхното местоположение, тъй като поверителността на потребителите е напълно запазена.
Вече 78 години един и същ звук кара израелците да скочат от леглото, да навлачат обувки и да изтичат до укритието, без да мислят. И макар звукът на сирената да е останал непроменен, системата, която стои зад него се е усъвършенствала стотици пъти, за да осигури оптимална гражданска защита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар