Израел не е считал Хамас за сериозна заплаха до атаките на 7 октомври 2023 г.

Палестинци празнуват близо до унищожен израелски танк при оградата на ивицата Газа източно от Хан Юнис, 7 октомври 2023 г.
📸 Снимка: AP/Hassan Eslaiah

🇮🇱⚔️🇵🇸 До терористичните атаки на 7 октомври 2023 г. израелските отбранителни сили (IDF) са смятали, че палестинската групировка Хамас не представлява сериозна заплаха за страната, че групата не е заинтересована от широкомащабна война, че нейните мрежи от тунели са значително влошени и че всяка трансгранична заплаха ще бъде лесно осуетена от високотехнологичната гранична ограда на Израел.

Като част от своите разследвания на собствените си провали в дните преди 7 октомври 2023 г. IDF разгледа схващанията си за заплахата, произлизаща от ивицата Газа. Някои от тях, датиращи още от войната в Газа през 2014 г. установиха, че схващанията на израелската държава и въоръжени сили по отношение на Газа са диктували техните политики спрямо Хамас и палестинския анклав.

Разследванията подчертават нарастващата пропаст между схващанията на израелската армия за Хамас, които се разпаднаха почти изцяло с нападението от 7 октомври 2023 г., довело до смъртта на 1200 души, отвличането на 251 други и разрушението на голяма част от палестинския анклав, и реалните действия на групировката.

Множество звена на ниво генерален щаб разследваха схващанията на въоръжените сили и те бяха публично представени на медиите.

Началник-щабът на IDF генерал-лейтенант Херци Халеви по време на среща с членове на Форума на генералния щаб в щаб квартирата на IDF в Тел Авив, 28 юли 2024 г.
📸 Снимка: Israel Defense Forces

Те установиха, че израелската държава, както политическите, така и отбранителните ешелони, вярват или извършват следното, поради схващанията си за Газа:

1. През последните десетилетия Израел смяташе за приоритет заплахите от Иран и ливанската Хизбула, а ивицата Газа беше на второ място. Политиката спрямо нея беше парадоксална, тъй като Израел обяви Хамас за нелегитимен партньор за мирно споразумение, но в същото време не работи за създаване на алтернатива на неговото управление на територията.
2. Израел избра да „ръководят конфликта“ с Хамас, създавайки дълги периоди на тишина под фалшивата презумпция, че терористичната група няма интерес от широкомащабна война. Не се разглеждаха военни планове за завладяване на Газа и нямаше планове за постигане на пълно дипломатическо споразумение с терористичната група, а по-скоро за връщането към нормалното състояние след периодична ескалация. Израел смяташе, че използването на по-добри граждански условия в Газа ще направи по-малко вероятно започването на нова война от Хамас. Израел работи, за да разполага с отбрана в готовност за поредици от конфликти с продължителност от няколко дни и възможността те да ескалират до война, по време на която IDF може да атакува и да намали натрупването на сили на Хамас. В същото време Израел работи за постигане на относително ниво на споразумения с Хамас за подобряване на гражданските условия в Газа. Поглеждайки назад, усилията на Хамас за постигането на разбирателство с Израел са били част от измамна кампания, целяща да подмами Израел да вярва, че палестинската групировка се интересува от война.
3. Заплахата от изненадващо и широкомащабно нападение от ивицата Газа не се възприемаше като реалистична от страна на IDF поради голяма дупка в схващането на Израел за Хамас. IDF смяташе, че групата представляв ограничена заплаха, тъй като реагираше на инциденти, вместо да поеме инициативата. IDF вярваше, че ако Хамас е щял да започне атака, щеше да има ранно предупреждение. Войната в Газа през 2021 г. отбеляза време, в което пропуските в разбиранията на Израел за Хамас се разшириха още повече и имаше погрешно убеждение, че израелските действия са равносилни на успешно възпиране срещу терористичната група. Междувременно тя придоби увереност, усещане за способности и възможност за започване на многофронтова война срещу Израел. IDF не успя да осъзнае, че Хамас иска да унищожи Израел и то съвсем сериозно, както открито заяви.
4. Според IDF, най-значимата заплаха, идваща от ивицата Газа по това време, беше ракетният обстрел. В същото време способността за нахлуване на Хамас се възприемаше от военните като твърде ограничена поради усъвършенстваната гранична ограда и фалшиво убеждение, че IDF са унищожили успешно значителна част от подземните тунели на групировката във войната в Газа през 2021 г. IDF се съсредоточи върху ракетната заплаха, предполагайки, че разузнавателните им способности, заедно с граничната ограда, силно ограничават Хамас от възможността да извърши широкомащабно нахлуване.
5. IDF смятаха, че са способни да ограничат Хамас или поне да влошат неговите способности, дори и без необходимостта от мащабна война. Това схващане до голяма степен се дължи на успешните усилия срещу присъствието на Иран в Сирия, известно като „кампанията между кампаниите“ или Мабам, където военните извършваха почти ежедневни успешни операции под прага на войната.
6. IDF смятаха, че са способни да осигурят отбранителни способности срещу Хамас, основани на разузнавателни данни, високотехнологична гранична ограда и разполагане на войски.
7. Израелската ограда на границата с ивицата Газа не беше предназначена за предотвратяване на широкомащабно нахлуване, а за справяне с бунтовете по границата, както и за забавяне или спиране на ограничени нападения с проникване. IDF разполагаше с прекомерно доверие в граничната ограда, което доведе до намаляване на разполагането на войски на границата.
8. IDF вярваше, че следващата война на Израел ще се води на много фронтове и в последните години положи усилия, за да се подготви за подобен сценарий. Погледнато назад, враговете на Израел са били далеч по-подготвени за това от очакваното, до такава степен, че водената от Иран „ос на съпротивата“ беше формулирала планове за унищожаването на Израел.

Превозни средства на израелската армия по време на сблъсъци по граничната ограда между Израел и ивицата Газа, недалеч от град Газа, на 28 юни 2019 г.
📸 Снимка: Hassan Jedi/Flash90/File

Разследванията стигнаха до следните заключения:

1. Държавата Израел и израелската отбранителна върхушка стигнаха до 7 октомври 2023 г. със своя набор от убеждения, които диктуваха стратегията им спрямо ивицата Газа.
2. На 7 октомври 2023 г. голяма част от израелските схващания относно Газа се разпаднаха, включително убеждението, че конфликтът с Хамас може да бъде обуздан; че Хамас няма да започне изненадващо и широкомащабно сухопътно нападение; че разузнаването ще осигури ранно предупреждение; и че граничната ограда и войските могат да се защитят срещу атака.
3. Разбиранията на Израел за ивицата Газа бяха „вкоренени и дълбоки“. Назад в годините не е имало смислени опити те да бъдат поставени под въпрос, както и не е провеждано смислено разследване, което да отговори на въпроса „Къде грешим?“

Разследванията посочиха следните поуки, които трябва да бъдат научени:

1. IDF не трябва да „обуздава конфликта“ си срещу враг, декларирал своето намерение да го унищожи. Хамас се възползва от това, за да извърши изненадващата си атака.
2. IDF трябва да работи за предотвратяване на всяка непосредствена или съществена заплаха, особено такава, развиваща се на границата, а трябва да даде приоритет на премахването на заплахата, вместо постигането на ограничен период на тишина.
3. IDF трябва да предотврати следващата заплаха чрез разпознавне на развиващи се заплахи, както направи Хамас, който промени своите инфилтрационни атаки с изполване на тунели, към надземни такива.
4. IDF трябва да използва правилно граничната ограда с ивицата Газа с комбинация с нужното количество способности за наблюдение, огнева мощ и персонал. Липсата на някой от трите компонента води до това, че граничната ограда до голяма степен се превръща в безполезна.
5. Предвид нарастващия брой заплахи за Израел, IDF трябва да увеличи своите способности и ресурси.
6. IDF се нуждае от механизъм, изследващ и поставящ под въпрос стратегическите, разузнавателните и оперативните схващания.
7. IDF трябва да увеличи и ускори натрупването на сили за широкомащабна многофронтова война.