📸 Снимка: Sergiy Bobok/AFP.
🇺🇦 „Нямам достатъчно пръсти на ръцете, за да преброя какво имаше там“, каза Нелия Стрижакова, докато си спомняше за украинския град Вовчанск, където е прекарала 40 години от живота си.
„Имаше техникум, медицинско училище, седем училища, много детски градини. Колко фабрики имахме? Фабрика за екстракция на масло, фабрика за масло, фабрика за мебели, фабрика за вагони, от които имаше само две в Украйна.
Директорът на местната библиотека Стрижакова беше сред онези, които избягаха от Вовчанск, когато руските сили започнаха да настъпват към града през май тази година.
Вовчанск е административен център в североизточната част на Украйна, разделен от река Вовча и само на пет километра от руската граница. През 2022 г. той имаше 17 000 жители, много от които имат роднини в Русия.
„Градът е красив, хората са красиви, имахме всичко. Дори не сме предполагали, че след пет дни ще бъдем издухани от земята така“, каза Стрижакова. Нейните думи са подкрепени от видеокадри и доказателства в социалните мрежи, които показват експлозия след експлозия в целия град.
Групата за разследваща журналистика Bellingcat и журналисти от бюрата на Агенция Франс Прес (AFP) в Киев, Харков и Париж си съдействаха, за да проучат мащабите на разрушения в града и да разговарят с бивши жители, които са видяли от първа ръка пораженията.
Анализът на сателитни изображения сочи, че 60 процента от сградите във Вовчанск са напълно разрушени. Частични щети бяха наблюдавани на още 18 процента от сградите, оставяйки само 22 процента от града, където щетите все още не са открити към края на септември 2024 г.
Детски градини, училища, религиозни храмове, фабрики и библиотеки – всички те са заличени. Видеоклипове и кадри от дрон показват лунен пейзаж, където са останали само изгорели скелети на някогашните сгради. Жителите, които сега живеят като бежанци в близкия областен център Харков, като Стрижакова, разказват за отчаяното си бягство от града под тежки бомбардировки.
„Взех документите си от работа и няколко лични вещи“, заяви Стрижакова. „Това е всичко, което имам. Обектите не са най-важните.”
Северната част на града, където се водят по-голямата част от боевете, е почти напълно разрушена или сериозно повредена. Центърът на града също изглежда толкова силно засегнат от обстрелите, че почти не са останали здрави структури. Според кмета на града близо 90 процента от центъра на града е изравнен със земята.
Въпреки че районите на юг от река Вовча, която тече през Вовчанск, са силно засегнати, особено в индустриалните райони и къщите по главните пътища, все още се виждат големи райони, където има основно непокътнати жилища.
Bellingcat използва сателитни изображения от SkySat на Planet Labs PBC, за да извърши оценка на щетите сграда по сграда. Процесът включва ръчно картографиране на всички щети, наблюдавани в сателитните изображения, в три категории на картата по-долу – зелена, оранжева и червена. Зеленото съответства на липса на наблюдавани щети, оранжевото означава щети, а червеното означава унищожена сграда (четителите могат да увеличават мащаба и да превключват между датите на сателитни изображения, както и да показват или скриват слоя за оценка на щетите).
Разрушенията във Вовчанск се увеличиха след последната офанзива на Русия през май. Редица други украински градове на фронтовата линия в Украйна са изправени пред подобна съдба.
Бахмут в Донецка област някога е бил дом на 70 000 души, преди да бъде почти изцяло унищожен по време на интензивните сражения, довели до падането му в руски ръце през пролетта на 2023 г.
📸 Снимка: Sergiy Bobok/AFP
Лейтенант Денис Ярославски от разузнавателния отряд на украинската 57-а бригада се сражава както в Бахмут, така и във Вовчанск. „Темпото на унищожението беше много бързо. Това, което се случи в Бахмут за два-три месеца, във Вовчанск се случи за две-три седмици. Може би това се дължи на близостта до границата или на увеличения брой на управляемите авиационни бомби и засилването на тежкия обстрел“, обясни той.
Във Вовчанск контролът над града е преминавал от украински в руски ръце и обратно. След като руските войски навлязоха в началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г., Украйна я принуди да извърши отстъпление със светкавичната си контраофанзива през есента на 2022 г. През май тази година обаче руската армия отново настъпва в посока Вовчанск, а интензивността на атаката принуди жителите да избягат.
Украйна отвърна на удара през летните месеци, в резултат на което ожесточените сражения доведоха до по-нататъшно разрушение.
Видеокадри, публикувани в каналите на социалните медии, документираха оръжията, тактиките и атаките, довели до почти пълното заличаване на града. Едно видео от края на май, заснето от дрон на DJI, показва руски планиращи бомби – изстрелвани от въздуха боеприпаси от съветската ера, снабдени с крила и комплект със сателитна навигация за разширяване на обхвата и прецизност им, приземяващи се с директен удар върху многоетажна жилищна сграда. Видеото беше маркирано с емблема на отряда за безпилотни летателни апарати „Варварин“ на Ахмат, който публикува много подобни видеоклипове.
📸 Снимка: Bellingcat
Видео, заснето в южн та част на града и публикувано в Telegram канала на руското новинарско издание „Известия“, показва едновременни удари на няколко руски планиращи бомби ФАБ-500 в близост до един от главните пътища, водещи към центъра на града от юг.
📸 Снимка: Bellingcat
Докато боевете от летните месеци са сравнително утихнали, градът продължава да е несигурно място.
Скорошни доклади сочат, че в края на септември руските сили са хвърлили в центъра на града термобарична бомба ОДАБ-9000 – мощно оръжие, което създава огромна взривна вълна в широк район. Украинските власти обаче оспориха това твърдение, като изразиха предположение, че подобни доклади са част от информационна война и че е използван по-малък като маса и далеч не толкова мощен боеприпас.
„Никой не можеше да ни измъкне оттам“
Ярославски описва как е намерил някога спокойния град, превърнат в безлюдна пустош.
„В момента Вовчанск е напълно разрушен. Да, под контрол е. Да, унищожихме врага и опитваме да поемем физически контрол над тези руини. Но градът не съществува. Седемнадесет хиляди души загубиха домовете си и защо? Защото някой не е построил укрепления“, подчерта той, като посочи „небрежност или корупция“ като основна причина за сегашната ситуация.
Журналисти от бюрата на AFP в Киев, Харков и Париж се срещнаха и разговаряха с Ярославски, както и с група бивши жители на Вовчанск по време на скорошно пътуване до Харков. Мнозина са останали там като бежанци от началото на лятото, когато започнаха най-ожесточените боеве.
Те предоставят човешко лице на унищожението, което може да се види на сателитни изображения и във видеоклипове на битки. Няколко дори разказаха за ужаса да бъдат изправени пред безкраен артилерийски обстрел и да станат свидетели на това как съседите им загиват.
Галина Жарова, 50-годишна жена родом от града, разказа, че до 10 май тази година е живяла на ул. "Степова" 16 А в северната му част. Анализът на щетите показва, че домът, в който са живели тя и семейството й, е напълно изтрит от картата. Последната актуализация на сателитните снимки допълнително потвърди това.
Сега живеейки в бивша резиденция за чуждестранни студенти в Харков, тя започна да си спомня драматичния разказ за нейното бягство от смъртта. „Бяхме точно на фронтовата линия, разбираш ли? Никой не можа да ни измъкне оттам”, каза Жарова.
„Всички сгради изгоряха и стояхме натъпкани в мазето“, продължи нейният съпруг Виктор, на 65 години. В крайна сметка възрастната двойка решава да избяга пеша на 3 юни. „Дроновете летяха като оси, като комари“, спомня си Галина Жарова.
Те разказаха, че са вървели в продължение на няколко километра, преди да бъдат евакуирани и отведени на безопасно място от украински доброволци.
📸 Снимка: Bellingcat
„Всичко свърши“
Докато много от сегашните бежанци от Вовчанск описват загубата на домовете си, други говорят за общността и близките си, които не са успели да се спасят.
Нелия Стрижакова, спомената в самото начало на статията, през последните пет години управлява общинската библиотека на ул. „Търговска“ 8, която избухва в дим заедно със съхраняващите се в нея 125 000 книги след поредната руска атака срещу града.
Сравнителните изображения показват, че почти нищо друго не е оцеляло в тази някога оживена част на града. Още по-болезнено за нея е, че единственият ѝ син е убит, сражавайки се за Украйна в битката за Бахмут.
„Вече не чета руска класика. Разбирам, че не може да обвиняваме литературата, но съм отвратена от Русия, нейните закони, всичко. Отнеха ми детето. Съжалявам, но е лично“, категорична бе тя.
Кира Джафарова, която управлява частна медицинска клиника в Харков, е поредния човек, който преживява страданието от загубата на близък човек. Предполага, че нейната 85-годишна майка е починала след като отказала да напусне къщата си в центъра на града. Последният им телефонен разговор е на 17 май.
Тя забелязва къщата на майка си изравнена със земята на кадри от дрон. „Оттогава разбрах, че всичко е свършило“, спомня си тя, и сподели, че е дала своето ДНК за използване при евентуална идентификация, ако и когато краят на боевете настъпи и направи възможно приближаването до развалините.
Джафарова описва как повечето жители на Вовчанск са били рускоезични и са имали роднини в Русия, предвид близостта на града до държавната граница. Някои дори са работили през границата преди войната, каза тя.
Стрижакова има същия опит: „Има смесени семейства. Родители, деца – всички сме свързани. А сега станахме врагове. Няма друг начин, по който да го опиша.“
Тя смята, че познаването и доверието са изградили в майка ѝ убеждение да остане. Пропагандата също може да е изиграла роля: „Тя вярваше, че в Харков ще бъде по-лошо от Вовчанск, защото гледа руска телевизия“, обясни Джафаров.
„Ужасен, ужасен обстрел“
🛰️ Източник: Planet Labs
🛰️ Източник: Planet Labs
Тамаз Гамбарашвили, ръководител на гражданската и военна администрация на градската община на Вовчанск, изчислява, че са били останали около 4000 души, когато започва последната руска офанзива.
Повечето семейства с деца бяха евакуирани девет месеца по-рано, като по това време градът вече беше мишена на редовен артилерийски обстрел, откакто украинската армия го превзе през есента на 2022 г.
Самият Гамбарашвили беше ранен при удар в крака от шрапнел, докато ръководи евакуацията на града. За жалост други не са имали неговия късмет.
Съпругът на Раиса Зимовска, учителка в детска градина, беше застрелян докато се опитваше да напусне града с лекия им автомобил. 83-годишната ѝ свекърва също е била убита, предполагаемо от руски снайперист, докато се е возила в същата кола, разкри Зимовска пред AFP.
По-късно тя разказа, че дни наред е била държана от руските сили, преди да успее да избяга и да се скрие в мазето на съсед за една нощ, тъй като отвън се е чувал „ужасен, ужасен“ обстрел.
На следващия ден тя избяга през гората на безопасно място и така да спаси живота си.
Дълбоко религиозна жена, тя се разколеба да отговори на въпроса дали би простила на руснаците за убийството на съпруга ѝ, Зимовска каза: „Не знам, просто не знам. Е, като християнин – да, но като човек – добре, какво да кажа?“
Зимовска беше редовен посетител на църквата „Мироносици“ във Вовчанск, където свещеник беше отец Игор Клименко. Той сподели изображения и видеоклипове от своето събрание, както и кадри, показващи щети от обстрел, докато все още е там.
Преглеждайки сателитните изображения от развалините сега, по всичко личи, че от енорията не е останало почти нищо.
„Където и да е Украйна, ние ще бъдем там“
Битката за Вовчанск далеч не е приключила. Виталий Саранцев, говорител на оперативно-тактическа група „Харков“ на ВСУ описа ситуацията в района като трудна, тъй като руските войски използват „максимален асортимент от оръжия“ в близост до града.
Министерството на отбраната на Русия не отговори на искане от Агенция Франс Прес за коментар относно ситуацията във Вовчанск. Въпреки това, лейтенант Денис Ярославски от разузнавателен отряд на украинската 57-а бригада изтъкна, че хората са уморени.
„Мразя да го казвам, но много войници, които са на бойното поле от началото на войната, сега са уморени, искат да завършат мисията си и да се преместят в чужбина. Това са войниците, които сега дават живота си за Украйна и искат да се преместят в други страни“, подчерта той.
Нелия Стрижакова няма близки планове за бъдещето си. „Градът ни е красив, но никой няма да се премести на границата с Русия. Не знаем какво ще се случи, как и при какви условия ще приключи войната“, призна тя. „Но където и да се намира Украйна, ние ще бъдем там.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар