Хазартът на Украйна в Курск върна вярата в победата срещу Русия – тя обаче изисква отговор от Запада.

Украинският историк Юрий Савчук носи пътен знак, сочещ към Украйна и Русия в градчето Суджа, Курска област, Русия, 16 август 2024 г.
📸 Снимка: AP Photo

🇺🇦⚔️🇷🇺 Офанзивата на Украйна в Курска област, макар и в пълно съответствие с правото й на самоотбрана, изненада както Русия, така и Запада. Операцията беше образец за оперативна сигурност. Това пише в свой анализ Кралският институт за международни отношения, известен като Chattam House.

Има малък апетит за преговори в Украйна и още по-малко доверие, че Русия няма да използва евентуално прекратяване на огъня, за да се превъоръжи, прегрупира и повторно да атакува.

Украинското ръководство изглежда е научило ключов урок от миналогодишната си неуспешна контраофанзива: по-добре е да действаме бързо без много реклама, лишавайки руснаците от способността да се подготвят. Твърди се, че на украинските войници е било съобщено за атаката точно преди тя да започне. Президентът Зеленски потвърди присъствието на украински войски в Курск чак седмица след началото на операцията.

Докато офанзивата в Курск все още е в ход и крайният ѝ изход продължава да бъде неясен, тя вече промени някои западни представи относно войната в полза на Украйна. Киев си върна поне частично инициативата на бойното поле и вече постигна четири цели.

Връщане на фокуса към войната

Първо, смелият и асиметричен ход на Украйна постави на пауза дискусиите за задънена улица и възможни преговори, включващи отстъпки на Русия. Все още апетитът за това в Украйна е малък, още по-малко е доверието, че Русия няма да използва евентуално прекратяване на огъня, за да се превъоръжи, прегрупира и повторно да атакува.

Вместо това фокусът отново е върху бойното поле и изглежда, че Украйна може да подобри бъдещата си преговорна позиция. Операцията в Курск, за която се твърди, че не е координирана със западните партньори на Киев, също подчертава агентурата на Украйна, като по този начин подкопава представянето от руска страна на конфликта като прокси война със Запада.

Операцията в Курск възстанови вярата на хората, че Украйна може да спечели, както и доверието в политическото и военно ръководство на Киев, подкопано от липсата на скорошни успехи на бойното поле.

Второ, нападението в Курск е голям морален тласък за украинците и техните поддръжници, някои от които го виждат като възможна повратна точка във войната. Това възвърна вярата на хората, че Украйна може да спечели, както и доверието в политическото и военно ръководство на Киев, подкопано от липсата на скорошен успех на бойното поле и уволнението от Зеленски на ползващия се с голяма популярност главнокомандващ на армията Валери Залужни.

Въздействие върху Русия

Трето, украинската операция доведе войната у дома за руснаците и разкри редица слабости в руската армия. Съществува надежда, макар и слаба, че това ще накара руснаците, които сега трябва да напуснат домовете си точно както трябваше да го направят украинците, да разберат цената на войната – и да поставят под въпрос легитимността на Путин.

Въпреки че остава малко вероятно това да се случи, поне в някакви значителни числа, някои от жителите на Курск осъзнаха, че войната най-накрая ги е достигнала. Дори по руската държавна телевизия се съобщава, че има „признаци на песимизъм“ от някои коментатори за атаката.

Четвъртата цел на Украйна беше просто да нанесе значителни щети на руските военни способности. Колони от руски войски в района на Курск бяха нападнати от засада, а военната им техника е унищожена. Украинските въоръжени сили плениха стотици руски войници, които се надяваме сега да бъдат разменени за украински военнослужещи, включително останалата част от защитниците на Мариупол, които са държани в плен от Русия в продължение на повече от две години.

Рискован хазарт

Предпазливостта обаче е оправдана. Съобщава се, че Русия изтегля войски в района на Курск от други области, включително окупираните територии на Украйна, което води до притеснения за това колко дълго украинците могат да издържат и нивото на загубите, които могат да понесат.

Източник от украинските въоръжени сили, който пожела да остане анонимен, отбеляза, че са претърпели загуби в първата фаза на нахлуването: „Руснаците ни чакаха, редовната армия, граничната охрана, групата на Ахмат (силите, лоялни на Рамзан Кадиров - бел.ред.), специални части. За да стигнат дотам, нашите войници трябваше да извършат цялостно разминиране и да преодолеят вражески укрепления. Нашите момчета полагат огромни усилия: има ранени, убити, засади, фронтални битки.

Тази цена вероятно ще нарасне още повече, а в един момент може да се наложи дори и украинците да се изтеглят от руската територия, която владеят в момента. Офанзивата в Курск си остава хазарт с потенциално опасен изход.

Решението на Украйна да рискува с тази операция беше отчасти продиктувано от колебанието на Запада да предостави достатъчна подкрепа: ако Киев имаше други, по-малко опасни варианти за нанасяне на тежки загуби на Русия, вероятно щеше да ги приеме.

Страхът от потенциална руска ескалация кара Запада да бъде предпазлив относно подкрепата си за всяко нахлуване на руска земя, но украинците виждат тази война като екзистенциална борба за оцеляване и ще предприемат необходимите стъпки, за да спечелят. Има много хора, които твърдят, че ако Украйна беше снабдена с оръжията, от които имаше нужда още в началото на инвазията, а не бавно и постепенно, както се случи – войната вече щеше да е приключила.

Украинците се надяват, че операцията в Курска област – и явният провал на Русия да реагира – ще разсеят тези страхове от ескалация. Киев поднови призивите да му бъде позволено да използва западни оръжия за ракетни удари по военни цели по-дълбоко в Русия (и в действителност британски танкове бяха използвани при трансграничното нападение). Това има потенциала да бъде от решаващо значение за намаляване на способността на Москва да атакува Украйна. Именно затова сега Западът трябва да реагира по съответния начин и да развърже ръцете на Украйна, позволявайки ѝ да се защити напълно, дори на руска територия.