🇮🇷🇦🇱 Моджахедин-е Халк (МЕК), иранска опозиционна групировка в изгнание, чиято основна база е лагерът Ашраф-3 в Албания, съобщи за тежки сблъсъци с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) около комплекса „Мотахари“ в Техеран на 23 февруари.
Според изявление от щаба на МЕК в Иран, сблъсъците са започнали рано сутринта по време на сутрешната молитва и са продължили до следобедните часове на същия ден. Групата твърди, че над 100 нейни бойци са загинали или са били арестувани по време на тежки сблъсъци около щаба на аятолах Али Хаменей, известен като „Паяжината“.
Според изявление на групировката над 150 бойци, разположени във втори охранителен пръстен са успели да се изтеглят безопасно до базите си преди полунощ. Докладва се за интензивно движение на линейки и значителни загуби сред силите на режима.
Комплексът „Мотахари“ е силно охранявана зона в центъра на столицата, където освен резиденцията и кабинета на Хаменей се намират Съвета на пазителите, Събранието на експертите, Централното управление на съдебната власт, Министерство на разузнаването, Върховния съвет за национална сигурност и Съвета за разпознаване на интересите.
Иранските държавни медии отрекоха да е имало въоръжен сблъсък в района. Mehr News Agency определи събитията като постановка с участие на четирима наемници, използвали PVC тръби за вдигане на шум, имитирайки инцидент.
Независимо потвърждение на твърденията на МЕК към момента липсва. Групата, която призовава за свалянето на Ислямската република, е обявена за терористична организация от Техеран. Тя често публикува сходни съобщения, но те рядко получават потвърждение от независими наблюдатели.
Сблъсъците идват на фона на продължаващи студентски протести на територията на университетите в Техеран и други градове, както и на нарастващо напрежение покрай преговорите със САЩ.
Кои са Моджахедин-е Халк?
Организацията на народните моджахидини на Иран, известна още като „Моджахедин-е Халк“ (МЕК) е дисидентска организация, чиято централа понастоящем се намира в Албания. Идеологията на групата е повлияна от исляма и революционния марксизъм и въпреки че отрича марксисткото влияние, нейната интерпретация на шиитския ислям е оформена от трудовете на Али Шариати.
След революцията от 1979 г. МЕК се обявява против новия теократичен режим на Ислямска република, стремейки се да го замени със собствено управление. В даден момент е „най-голямата и активна въоръжена дисидентска група“ в страната, като и до днес западни поддръжници я представят като водеща опозиционна сила. Въпреки това се счита, че към днешна дата тя страда от сериозна липса на популярност сред иранците, главно заради това, че се включва в Ирано-иракската война на страната на Садам Хюсеин.
МЕК е основана на 5 септември 1965 г. от леви ирански студенти, свързани с Движението за свобода на Иран, с цел съпротива срещу шаха Мохамед Реза Пахлави. Организацията допринася за свалянето му по време на Иранската революция от 1979 г. Впоследствие тя се застъпва за налагане на демокрация в Иран и печели подкрепа от средната класа и интелигенцията.
В крайна сметка тя бойкотира конституционния референдум през 1979 г., което кара Хомейни да забрани на лидера на организацията Масуд Раджави да участва в изборите за президент през 1980 г. На следващата година организира протест срещу Хомейни и отстраняването на президента Аболхасан Банисадр, насилствено потушен от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, които откриват огън по тълпата, убивайки 50 души и ранявайки стотици, след което са екзекутирани още 23 арестувани демонстранти, включително непълнолетни момичета.
На 28 юни МЕК е замесена в бомбения атентат в централата на Ислямската републиканска партия (ИРП), при който загиват 74 официални лица и партийни членове. Последва вълна от екзекуции, ръководена от Рухолах Хомейни – част от масовите кланета в Иран през 1981–1982 г.
Изправен пред последвалите репресии срещу МЕК от страна на ИРП, Раджави бяга в Париж. По време на изгнанието нелегалната мрежа, останала в Иран, продължава да планира и извършва нападения. Смята се, че бомбеният атентат от август 1981 г., при който загиват президентът и премиерът на Иран, е нейно дело. През 1983 г. МЕК започва срещи с иракски представители. През 1986 г. Франция експулсира организацията по искане на Иран, което я принуждава да се премести в лагер „Ашраф“ в Ирак.
През 1987 г. тя основава „Национално-освободителна армия на Иран“ със заявената цел „да свали Ислямската република чрез военна сила отвън“. По време на войната с Ирак групата застава на страната на Садам Хюсеин, при което участва в операциите „Четиридесет звезди“ и „Мерсад“. След втората операция иранските власти разпореждат масови екзекуции на затворници, за които се твърди, че подкрепят МЕК.
Групата придобива сериозна популярност през 2002 г. с разкритието за наличие на ирански ядрени обекти. През 2003 г. военното крило на МЕК подписва примирие със САЩ, по силата на което е разоръжено в лагер „Ашраф“.
Между 1997 г. и 2013 г. МЕК фигурира в списъци на терористични организации на САЩ, Канада, ЕС, Обединеното кралство и Япония за различни периоди. Иран официално определя организацията като терористична, а критици я смятат за притежаваща черти на „култ към личността“. Поддръжниците ѝ я представят като радетел за „свободен и демократичен Иран“, който би могъл да бъде следващото правителство на страната.
