🇷🇺🎯🇺🇦 На 30-секундно видео от автомобилен регистратор се виждат поне 8 горящи камиона по пътя М-14 между градовете Бердянск и Мелитопол в окупираната Запорожка област. Отсечката е част от единствения автомобилен маршрут от Русия до Крим. Кадрите са заснети около 06:12 ч. сутринта на 18 ноември. Петро Андрющенко от Центъра за изследване на окупацията сподели клипа, озаглавен от други „Сухопътният коридор към Крим: добре дошли в ада“.
В деня на записа, 18 ноември, руският военен канал „Два майора“ разпространи указания за шофьорите по трасето. Според тях отсечката между Мелитопол и Бердянск е сред най-често атакуваните от украински дронове, а първото правило е да се пътува само по светло. Видеото показва какво остава по пътя след ударите по камиони, които от месеци са ежедневие. Горят именно превозните средства, които според указанията са сред целите на дроновете и с които по трасето се доставят гориво и товари за Крим.
Отсечката на украинския път М-14 между Бердянск и Мелитопол е част от трасето Р-280, което Русия нарича „Новорусия“. Маршрутът е дълъг около 630 км и води от Ростов на Дон през окупираните Мариупол, Бердянск и Мелитопол до Джанкой в Крим. Записът е съкратен и ускорен. По часовника на регистратора кадрите обхващат малко над две минути. Според показанията на GPS в кадър колата намалява до около 40 км/ч покрай огнищата вляво от платното и на банкета, а между тях достига 88 км/ч. На банкета са спрели бусове и автобус, а по платното има отломки. Регистраторът показва часа, надпис „M14, Запорожка област“ и географската ширина. Изданието „Акцент“ свързва координатите с участъка между Бердянск и Мелитопол.
Руски новинарски сайтове цитираха указанията на „Два майора“, някои с допълнения. Според оригиналния текст най-много удари с дронове има по отсечките от Мелитопол към Бердянск и село Осипенко, както и от Мелитопол към Новоолексиивка и Чонгар при входа на Крим. Първото и основно правило е „придвижване изцяло в светлата част на денонощието“. Ако шофьорът прецени, че няма да премине отсечката, преди да се стъмни, трябва да спре за нощувка в голямо населено място. Указанията предвиждат спиране само на обособени паркинги и бензиностанции. На банкета или в полето се спира само при повреда. „Горящите и ударените превозни средства да се заобикалят по насрещното платно. В никакъв случай по банкета.“
Указанията обясняват и сигналите на мобилните огневи групи. Радио Свобода ги описва като екипи, които свалят ударни дронове по трасето с картечници, монтирани на пикапи. Белият флаг на автомобилите им значи спокойна обстановка, жълтият предупреждава за опасност от дронове, а червеният значи тревога при забелязани в района дронове. При последния шофьорите трябва да разкопчаят предпазните колани, „за да може навреме да се напусне автомобилът“. Инструкциите забраняват да се заснемат действията на военните и огневите групи. Мобилният интернет по трасето „почти не работи“, бензинът не достига, а дизелът струва 120–140 рубли за литър.
В текста се посочват основните цели на дроновете. „Цивилните автомобили са удряни изключително рядко. Ловът е за военния транспорт, тировете и автоцистерните“, пише „Два майора“ и съветва шофьорите да са възможно най-далеч от тези превозни средства. Според указанията най-голям е рискът за камиони, които превозват гориво и товари за Крим. За леките коли рискът е по-малък.
Независимото руско издание „Вёрстка“ изброи известията в Telegram канала „Купол России“, който събира и публикува предупреждения на властите и спасителните служби. От началото на юни до 16 ноември поне 4238 съобщения за заплаха от дронове и ракети, които споменават Р-280 или 22-те селища по участъка от Новоазовск до Чонгар. Това е средно малко над едно съобщение на час. Най-често е споменаван град Мелитопол (1412 пъти). Осипенко, едно от селата, посочени в указанията, фигурира в 568 съобщения.
Р-280 остана единственият маршрут за автомобили от Русия до Крим след украинския удар в нощта срещу 17 ноември. Тогава една от стоманените арки на Кримския мост и автомобилното платно под нея паднаха в Керченския пролив. В нощта срещу 19 ноември мостът беше поразен за трети път след 16 ноември 2026 г. Ръководителят на окупационните власти в Крим Сергей Аксьонов обяви, че движението отново е спряно. Следобед Министерство на транспорта на Руската федерация обяви, че влаковете отново се движат. На 19 ноември фериботът от Керч не работеше заради бурята, съобщи Министерство на транспорта на Крим.
Броят на камионите по трасето спада от месеци. Според Анатолий Цуркин, председател на Асоциацията на товарните превозвачи и спедитори на Крим, през май по Р-280 са минавали до 2000 натоварени камиона в денонощие, а през септември техният брой е спаднал до 500–600. През май превозът с 20-тонен тир е бил на цена от 90–100 хил. рубли. През ноември той струва 400-600 хил. рубли, каза Цуркин пред „Российская газета“ на 17 ноември.
На 19 ноември и руският президент Владимир Путин говори за загубите по трасето. На пресконференция след срещата на върха в Шънджън той обеща засилено присъствие в Запорожка и Херсонска област и да положи „всички усилия“ да защити трасето „Новорусия“. „Това е сложна задача. Донякъде ми напомня за Пътя на живота по леда на Ладожкото езеро през войната. Там също имаме загуби. Това обикновено са цивилни шофьори“, заяви Путин. Пътят на живота е маршрутът, по който през Втората световна война е минавало снабдяването на обсадения Ленинград.
Назначеният от Москва губернатор на Севастопол Михаил Развожаев представи по-спокойна картина. По думите му веригите за доставки на града са запазени, тъй като такива товари почти не минавали по моста, а снабдяването продължава „в предишния ритъм“, цитира го „Агентство“ на 18 ноември. Видеото нагледно показва как колата с регистратора и други превозни средства преминават по трасето. Сам по себе си той оставя открит въпроса в какъв ритъм се снабдява градът. На 19 септември, 2 месеца преди удара по моста, украинският полковник Олександр Саенко, военен експерт в Независимата комисия за борба с корупцията, обясни пред Радио Свобода, че целта на ударите е всеки тон товар да струва повече на Руската федерация, дори пътят да остане проходим. „Коридорът физически не е прерязан, но като нормална военна логистична артерия вече е сериозно деградирал“, каза тогава Саенко.
Пътят към Крим остава проходим. Това се вижда от записа от видеорегистратора на колата, която минава покрай горящите товарни камиони и продължава. Ден подир ден шофьорите на тирове и автоцистерни се изправят пред труден избор – да поемат по трасето, където товарните камиони са сред най-застрашените от украински удар, или да разчитат на ферибот, който спира да работи при буря. Една от целите на руската агресия срещу Украйна беше да осигури сухопътен коридор до окупирания Крим. Вместо това тя направи полуострова още по-изолиран.
Няма коментари:
Публикуване на коментар