🇮🇷⚔️🇮🇱 Тлеещият конфликт между Израел и Иран е от ключово значение за Близкия изток от десетилетия. Много конфликти са разтърсвали региона, но този винаги е бил сред най-взривоопасните. Двете страни извършвали атаки една срещу друга и преди. Обикновено това се е случвало без много излишен шум, а при Иран - с подставените му групи в региона. До този момент обаче винаги са полагани усилия за предотвратяване на по-нататъшна ескалация.
Конфликтът навлезе в опасна нова фаза с избухването на настоящата война между Израел и палестинската групировка Хамас, която за кратко време привлече други въоръжени групировки, подкрепяни от Иран, както и самия Иран. Напрежението се увеличи в края на септември, когато израелски въздушен удар уби лидера на Хизбула, най-ценният съюзник на Техеран в региона, след което израелската армия обяви, че започва сухопътна операция в Южен Ливан, насочена срещу позиции на групировката. Снощи израелските военни съобщиха, че Иран е изстрелял около 200 балистични ракети по цели на територията на Израел в първата ескалация от подобни мащаби.
Защо Израел и Иран са врагове?
Двете страни са съюзници от 50-те години на миналия век, когато Иран е управляван от последния си монарх, шах Мохамед Реза Пахлави, но приятелството им внезапно приключва с ислямската революция в Иран през 1979 г. Новите лидери на страната възприемат категорична антиизраелска позиция, осъждайки еврейската държава като империалистическа сила в Близкия изток. Не след дълго Ислямската република започва да оказва подкрепа на групи, които редовно се сражават с Израел, сред които палестинската Хамас, ливанската Хизбула и Ансар Аллах на йеменските хуси – всички те попадат в списъка на САЩ със терористични организации.
Израел разглежда потенциала на Техеран за създаване на ядрени оръжия като заплаха за своето съществуване и се смята, че стои зад кампания за саботаж срещу атомната програма на страната. Иранските лидери твърдят, че нямат амбиция да създават ядрени оръжия. Външното разузнаване на Израел, по-известно като Мосад, обаче се сдоби със скривалище от документи, измъкнати от Иран през 2018 г, което свидетелства за съвсем други намерения. Израелски официални лица многократно намекнаха, че ако Иран достигне ръба на оръжейния си капацитет, те ще атакуват ядрената му програма с помощта на въздушна мощ, както направиха с Ирак през 1981 г. и Сирия през 2007 г.
Каква е ролята на Хизбула?
Ливан е най-старият фронт в прокси войната между Израел и Иран. В отговор на нахлуването на израелската армия в южната част на страната през 1982 г. е сформирана въоръжена милиция от ливански мюсюлмани, принадлежащи към доминиращия в Иран шиитски клон на исляма. Тяхната група, днес по-известна като Хизбула, се превръща в подставена група на т.нар. Корпус на гвардейците на ислямската революция – основния клон на въоръжените сили на Иран, отговарящ единствено пред върховния лидер на Ислямската република.
Израел и Хизбула са се сражавали многократно, включително във войната в Южен Ливан през 2006 г. След терористичната атака от 7 октомври 2023 г., при която палестинската групировка Хамас уби 1200 израелски граждани и взе за заложници 250 други, провокирайки настоящата война, Хизбула започна почти ежедневен ракетен обстрел по Израел, принуждавайки армията му да отговори. Със значителната си бойна сила и арсенал, който включва ракети с голям обсег и прецизно насочване, Хизбула се смята за най-ценния актив, който режимът в Техеран притежава за проектиране на влиянието в Близкия изток.
Кои са другите фронтове на израелско-иранския конфликт?
🇸🇾 Сирия. По време гражданската война в страната, Иран се възползва от ситуацията и изгради силно военно присъствие. Той направи това както в подкрепа на своя съюзник, президента Башар ал-Асад, така и за да помогне на Хизбула, като създаде сухопътен мост за прехвърляне на оръжия през територията на Ирак и Сирия. За Израел това означаваше второ враждебно присъствие на северната му граница освен това на Хизбула. В опит да му се противопостави и да спре потока на оръжие, Израел от години нанася удари срещу оръжейни доставки и други цели на територията на Сирия, които според него са свързани с Иран и съюзниците му, често убивайки иранци, според съобщения в медиите. Израелските удари по ирански цели в Сирия се засилиха значително в периода след 7 октомври 2023 г.
🇮🇶 Ирак. Обвинявайки сепаратистките групи в автономния регион Кюрдистан в Ирак, че си сътрудничат с чуждестранните служби за сигурност срещу него, Иран започна поредица от атаки в региона от края на 2022 г. В миналото израелските тайни служби са използвали съоръжения в Северен Ирак за събирането на разузнавателна информация за Иран, според множество доклади.
🇾🇪 Йемен. Местните бунтовници хуси, които поеха контрола върху северозападен Йемен след избухването на гражданската война през 2014 г., също извършват атаки с дронове и ракети срещу Израел, повечето от които са прехванати. Атака с дрон уби гражданин на Тел Авив през юли, в резултат на което израелските ВВС предприеха ответни удари по инфраструктура на йеменските бунтовници в пристанищния град Ходейда.
🌊 Регионални води. Атаките срещу търговски кораби започнаха през 2019 г. Въпреки че нито Израел, нито Иран са поемали отговорност за атаките срещу кораби, свързани с другия, се смята, че именно те стоят зад тях. Целите са включвали ирански танкери, превозващи петрол за Сирия; ирански кораб край бреговете на Йемен, служил като плаваща база на Революционната гвардия; и товарни кораби, принадлежащи на или свързани с израелски компании.
В отговор на израелската операция срещу Хамас в ивицата Газа, хусите предприеха редица атаки, с които на практика беше прекъснато корабоплаването в Червено море. Според хусите, техните атаки са насочени срещу плавателни съдове, свързани с Израел, но и със САЩ и Обединеното кралство. Последните също извършиха ответни удари срещу позиции на хусите в Йемен.
Атаките между двете страни
За първи път Израел и Иран си размениха директни удари тази пролет. Иран предприе масирана атака с ракети и дронове срещу Израел на 13 април 2024 г. Тя беше предизвикана от въздушен удар срещу ирански дипломатически сгради в предградие на сирийската столица Дамаск, извършен две седмици по-рано, който беше широко приписван на Израел. В резултат от него бяха убити седем ирански военни, сред които и високопоставен командир на Революционната гвардия.
Атаката на Иран предизвика ограничено ответно нападение от страна на Израел на 19 април 2024 г. Въпреки че и двете атаки причиниха минимални щети, те създадоха прецедент за директна размяна на удари между двете страни.
В миналото Иран поемаше израелски удари предимно срещу интересите си на територията на Сирия. С едно изключение - през 2018 г. иранските сили в страната изстреляха ракетен залп към позиции на израелската армия на Голанските възвишения - международно признати за територия на Сирия, но окупирани от Израел по време на шестдневната война от 1967 г. Израел отговори с много по-голяма демонстрация на сила.
Тайните атаки в двете страни са доста по-чести. Както Иран, така и Хамас обвиняват Израел, че е отговорен за убийството на Исмаил Ханийе, политически лидер на палестинската групировка, което беше извършено в Техеран на 31 юли 2024 г. Смята се, че Израел стои и зад убийството на петима ирански ядрени учени след 2010 г, както зад няколко атаки срещу ядрени обекти на територията на страната.
Преди повече от десетилетие злонамерен софтуер, известен като Stuxnet, компрометира операции в иранско съоръжение за обогатяване на уран, което накара мнозина да заподозрат в него съвместна американско-израелска операция.
Генерал от Революционната гвардия обвини Израел в кибератака, извършена през октомври 2021 г. която парализира бензиностанции по цялата територия на Иран. Атака с дрон срещу ирански склад за боеприпаси край централния град Исфахан, извършена през януари 2023 г. също беше приписана на Израел.
Кибератаките, извършени от Иран, включват внедряването на компютърен вирус, предназначен да спре водоподаването в два израелски региона, според Съвета за международни отношения.
Как се съпоставят армиите на Израел и Иран?
Силите на Израел имат огромно технологично предимство пред тези на Иран. Това отчасти се дължи на военната и финансова подкрепа от страна на САЩ, които отдавна се стремят да осигурят предимството на Израел като част от ангажимента си към сигурността на еврейската държава. Като доказателство може да се посочи това, че Израел е единствената държава в Близкия изток, закупила изтребителите пето поколение F-35 на Lockheed Martin, които представляват най-скъпата оръжейна система в света.
Широко разпространено е схващането, че Израел притежава ядрени оръжия, въпреки че никога не е признавал тази своя способност. В същото време Иран е натрупал достатъчно обогатен уран, за да създаде няколко ядрени бомби, ако неговите лидери решат да пречистят тежкия метал до нивото от 90%, което обикновено се използва в подобен вид оръжия. Все още трябва да овладее процеса по използване на горивото, за да произведе работещо устройство, способно да порази отдалечена цел.
Санкциите и политическата изолация на Иран възпрепятстваха достъпа му до чуждестранни военни технологии, което го принуди да разработва свои собствени оръжия, сред които безпилотните летателни апарати и ракетите, изстреляни срещу Израел при последните две атаки. Иранската бойна авиация е съставена предимно от по-стари модели, наследени от военновъздушните сили на страната от преди революцията през 1979 г. Техеран се надява да подобри военния си капацитет благодарение на нарастващото сътрудничество с Русия. Засега руските военни продукти, които Иран иска най-много, начело с изтребителите Су-35, остават в списъка му с желания.
Макар и в неизгодно технологично положение, иранската армия разполага със значителен запас от балистични и крилати ракети, както и евтини безпилотни летателни апарати, които използва при атаката си срещу Израел през април тази година.
Както Иран научи от тази атака, проникването през усъвършенстваната противовъздушна отбрана на Израел представлява сериозно предизвикателство. Тя включва изтребители на израелските ВВС, системите за противовъздушна отбрана Arrow и David's Sling, които заедно с американските и други съюзнически сили в региона успяха да прехванат 99% от над 300 дронове и балистични ракети, изстреляни от Иран.
Отбранителният арсенал на Иран включва ракетните системи земя-въздух, противодействащи на самолети и крилати ракети, сред които са и руските С-300, както и местно произведената система за противобалистична отбрана Arman. Те не са имали възможност да се докажат в битка толкова, колкото защитата на Израел – доказателство за предпочитанията на Иран към асиметричната война, която му дава възможност да проектира извънредна сила, вместо битка лице в лице.
Няма коментари:
Публикуване на коментар