|
| Рисунка от Мария Толстова / Медиазона |
🇷🇺⚔️🇺🇦 Покойният лидер на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин и неговите политически стратези никога не са пестили усилия и средства, за да създадат образ на структурата си като ефективна и безмилостна организация, която постига целите си на всяка цена. Зад тази фасада лежат хиляди убити при „месни нападения“ и техните опечалени роднини. Техният лозунг уместно описва отношението им: „Нашият бизнес е смърт, а бизнесът е добър“.
„Медиазона“, в сътрудничество с руската служба на BBC, се сдоби с документи за посмъртни плащания на ЧВК „Вагнер“. Битката за Бахмут, известна още като „Бахмутската месомелачка“, се откроява като най-кръвопролитната битка на Русия след Втората световна война.
Анализът на документите на „Вагнер“, направен от руската опозиционна медия, дава подробна информация за това как се е развила битката, степента на загубите, понесени от наемниците, техните методи и места за набиране на затворници, както и финансовите разходи, направени за компенсиране на семействата на замесените.
Ключови констатации
— „Медиазона“ и руската служба на BBC получиха достъп до част от документите на ЧВК „Вагнер“, в които се описват плащания към роднини на загинали бойци. Те съдържат над 20 000 записа на убитите между януари 2022 г. и август 2023 г.;
— През този период „Вагнер“ е похарчила около 108 милиарда рубли, или 1,2 милиарда долара, за такива плащания — без повечето заплати и обезщетения за наранявания;
— „Медиазона“ са уверени в автентичността на тези документи: те са съпоставени с техния списък на починалите, Регистъра на завещанията, съдържащ наследствени дела, съобщения от роднини на бойци на Вагнер онлайн, както и изтекли бази данни на руската полиция;
— Повечето бойци са загинали в „месомелачката в Бахмут“: над 19 500 мъже. 17 000 от тях са затворници, помилвани от Владимир Путин;
— В най-кървавите дни „Вагнер“ губи по над 200 души на ден, максимум 213;
— Благодарение на системата за номериране на военните свидетелства успешно бива установен общият брой на затворниците, които са отишли на война за Пригожин: най-малко 48 000. За 43 800 от тях „Медиазона“ успява да идентифицира техните затвори;
— Пригожин не е шегувал, когато покани убийци и разбойници да се присъединят към „Вагнер“: две трети от наказателните колонии, от които е потвърдено, че има набиране на бойци за фронта в Украйна, са такива с максимално ниво на сигурност. Затворниците също са взети от колонии със специален режим или супер максимална сигурност, а към края дори от колонии-селища и медицински затворнически заведения;
— „Медиазона“ съставя карта на набирането на наемници и нейната приблизителна времева линия. Служителите на „Вагнер“ пропътуват почти цяла Русия – от европейската част до най-отдалечените места като Харп, арктическото село, където беше убит Алексей Навални, далечния сибирски град Норилск и Магаданска област в Далечния изток.
В документите, с които разполага „Медиазона“, е записано изплащането на пари на роднини на загинали бойци от „Вагнер“. Тези данни обхващат както затворници, така и редовни наемници. Техният източник получава достъп до файловете през август 2023 г., непосредствено след смъртта на Евгений Пригожин.
За всеки починал са известни следните данни: номер на свидетелството, пълно име, повиквателна, дата на смъртта и две суми. Първата – обикновено по-малка – вероятно се отнася до просрочени заплати към момента на смъртта, докато втората е плащането от 5 милиона рубли или 55 000 долара, предвидено в договора с ЧВК „Вагнер“ за изплащане на близките при смърт в битка.
Не са налични други данни за заплати или данни за плащания за наранявания.
42174: Конвейер на смъртта
„На територията на затвора влезе бял миниван, от който излязоха осем души в цивилни дрехи. Четирима с чанти и раници останаха да стоят на разстояние, а другите четирима се приближиха до наредените отвън затворници.
Трима яки мъже имаха оръжия (на територията на затвора, не по-малко!), пъхнати в меки чанти за кръста. Четвъртият беше възрастен, плешив, нисък и имаше звезда на Герой на Русия на гърдите.
Ето как през август 2022 г. затворник от Наказателна колония №2 (съкратено НК2) в Рибинск, Ярославска област, описва срещата си с шефа на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин. До този момент вербовчиците на компанията вече са посетили около две дузини колонии и са отвели на война стотици хора от цяла централна Русия.
Сделката с Пригожин е елементарна: шест месеца на фронта в замяна на помилване и пълно заличаване на криминалните досиета, заедно с парични надбавки и застраховки на семейството в случай на смърт или тежко нараняване. Над 70 затворници от НК2 в Рубинск се присъединяват към „Вагнер“, 23 от които починаха в рамките на няколко месеца. В сравнение с колосалните загуби от други колонии, тази група може да се счита за късметлийска.
Не знаем на кого точно е хрумнала идеята за „Проект 42174“, прякора на ЧВК „Вагнер“ за набиране на затворници. Вероятно това е самият Пригожин, който през 80-те години е осъден на 13 години затвор за кражба и грабеж; докато набираше затворници, той многократно се позоваваше на времето си в затвора. Във всеки случай участието на затворници във войната не би могло да се случи без одобрението на Владимир Путин - в Руската федерация единствено президентът има законно право да издава помилвания.
Процесът по доставяне на затворници за войната е лесен и ефективен. Вербовчиците, независимо или под ръководството на самия Пригожин, посещават дадена колония и предлагат гореописаната сделка. Тези, които приемат, след това биват интервюирани и проверени от представители на ЧВК, които твърдят, че оценяват физическата им годност и благосъстояние. Остава неясно дали изобщо съществува кандидат, който да е бил отхвърлен по време на тази проверка. Дори хора с ХИВ/СПИН и хепатит биват пратени да воюват, въпреки че са били разпределени в отделна единица, наречена „Чадър“, наречена на името на корпорацията от филмовата поредица „Заразно зло“, известна с производството на биологични оръжия.
Затворниците напускат колонията след получаване на идентични ръкописни удостоверения, в които се посочва, че са освободени с указ на президента на Руската федерация „За помилване“ на определена дата или без такава. Тези укази са класифицирани и не са публикувани никъде.
|
| Свидетелство за липса на съдимост поради помилване, публикувано онлайн от роднина на затворник. |
„След две седмици обучение те биват изпратени в Луганска област в Украйна, след което биват разпределени в щурмови отряди, което означава, че момчета от един и същи затвор се озовават в различни отряди и дори в различни взводове в рамките на тези отряди, поради което мнозина не знаят какво се случва с останалите”, пише майка на един от оцелелите в чат група за роднини на наемници.
Роднините често получават твърде малко информация за съдбата на близките си, загинали в бойни действия. Тяхното разбиране за участието на затворниците във войната обикновено започва с обаждане, което ги информира, че техен роднина заминава с ЧВК „Вагнер“ (въпреки че дори това не винаги се случва). Ако имат късмет, може да получат още едно обаждане от тренировъчния лагер, малко преди войникът да бъде изпратен на фронта, последвано от кратко съобщение от представители на компанията, информиращо ги за смъртта на техния роднина.
Една често срещана тема за обсъждане в чат стаите на роднини е търсенето на другари бойци, които са служили в щурмови отряди или са били вербувани от същата колония. Това търсене е водено от желанието да научат повече за това как са загинали техните близки; понякога роднините са убедени, че е станала грешка и грешното тяло е изпратено обратно в цинковия ковчег.
Вербуване от Калининград до Магадан
По време на вербуването на всеки наемник от ЧВК „Вагнер“ уникална лична позивна и етикет с личен номер.
Преди войната през 2022 г. всички наемници получават личен номер във формат M-xxxx. Дори самият Пригожин (M-3308) и полевият командир на ЧВК „Вагнер“ Дмитрий Уткин (M-0209) имаха лични номера от серия "M".
Затворниците в ЧВК „Вагнер“ получават отделна серия „К“ от въпросните номера – поради това те стават известни като „Кашники“ в некролозите и чат стаите на роднини.
След като биват помилвани от Путин и подписват договор, затворниците получиват номер във формат Kxxx-xxx, където първото число е номерът на наказателна колония, а второто е личният идентификатор на лицето. И двете номерации са последователни: например номерът K1 съответства на първата колония, посетена от вербовчиците на „Вагнер“, докато K617 беше последната.
От „Медиазона“ откриват, че вербуваните от една и съща колония получават номера със същия индекс, дори ако вербуващите се върнат там отново. Ние знаем само за 10 случая, когато на затворници от една и съща колония е присвоен различен индекс при повторно набиране; в противен случай това правило се спазва.
Например, всички, наети от супермаксималната колония „Полярен вълк“ в село Харп, притежават номера, започващи с K359; Вербовчиците на „Вагнер“ стигат до нея в средата на декември 2022 г.
Благодарение на последователното номериране на номерата от „Медиазона“ успяват да реставрират точния ред и географията на процеса по вербуване, както и да изчислят общия брой на затворниците, изпратени на война, който трябва да бъде не по-малък от номерата на последните починали от колонията.
Документите на „Вагнер“ съдържат 501 уникални индекса „Кашник“ - от К1 до К617. 116 числа са пропуснати; може да има няколко обяснения за това, но точната причина остава неизвестна. Наличието на документи единствено за загиналите, а не за всички вербувани, означава, че пропуснатите индекси може да съответстват на колонии, от които са успяли да наемат едва няколко мъже и всички те са оцелели. Освен това плановете на вербовчиците може да са се променили - и те да са пропуснали някои от колониите, които са възнамерявали да посетят.
Във всеки случай от „Медиазона“ не успяват да потвърдят съществуването на номера на починалите с индекси, които не са в тяхната таблица, поради което считат списъка за пълен и хипотезата за последователно номериране за правилна.
Благодарение на изтекли бази данни, съобщения в чат стаи на роднини, текстове на присъди и съдебни дела на затворници срещу колонии, „Медиазона“ успяват да сравнят 341 номера. В същото време не успяват да пресъздадат други 161 колонии, в които има сведения, че процесът по вербуване не е протичал толкова гладко. Те обаче представляват едва 4500 от онези, които отиват на война. За останалите 43 800 са известни типът режим, точният регион и точната колония.
Първото вербуване се провежда на 1 юли 2022 г. в НК7 Яблоневка в Ленинградска област. Номерът K1-001 е издаден на затворник с позивна „ГДР“, чието име не е посочено в документите.
Смъртта на „ГДР“ стана част от легендата за „Кашниците“ в ЧВК „Вагнер“. Пригожин многократно разказва тази история на други затворници: „ГДР“ е на 52 години, прекарва 30 от тях зад решетките, бива обграден на бойното поле и се взривява с граната. „Доколкото знам, той е взел около четирима души със себе си“, добавя Пригожин.
Пригожин го нарече първият загинал на фронта, но документите сочат друго: на 15 юли 2023 г. първи загива затворник от Яблоневка с позивна „Полосатий“, последван от „Хронос“, а следващият ден „Бобил“ (Бездомен), „Боско“ и „Вегас“ от НК9 в Дзержинск.
Общият ред на набиране е ясно видим на картата по-долу: бойците на „Вагнер“ се движат от запад на изток и се опитват да покрият почти всички колонии в района, до който остигат. Малко вероятно е Пригожин лично да е посетил всички колонии - съдейки по скоростта, с която са прекосили почти цяла Русия, групите за вербуване са били няколко.
След първоначалните успехи в Санкт Петербург, вербовчиците на „Вагнер“ посещават района на Нижни Новгород, Карелия, Новгород и Псков. Около август те летят до Коми, след което се връщат в Централна Русия (регионите Тула, Рязан, Твер, Калуга, Владимир). През септември вербовчиците се насочват на югозапад - Ростов, Воронеж, Белгород, а след това се захващат с останалите региони на Централния федерален окръг. Групите на „Вагнер“ достигат отвъд Урал през октомври, а през декември вече са в Далечния изток.
Говорейки в колониите, Пригожин изрично кани убийци и разбойници да се присъединят към ЧВК – и „посветени, а не дребни престъпници“ – и обещава, че ще им хареса във „Вагнер“. Съдейки по получените данни, вербовчиците на „Вагнер“ наистина са търсили предимно онези, извършили тежки или особено тежки престъпления: повечето (227) от колониите, които посещават, са с максимално ниво на сигурност.
Представителите на Пригожин посещават и най-малко 74 колонии със средна степен на сигурност и 28 колонии със свръхстрога степен на сигурност. През 2023 г. те отиват и в т.нар. колонии-селища, както и в лечебни затворнически заведения (общо 7 селища и 4 лечебни заведения).
Останалите 161 колонии, които представляват малка част от общия брой вербувани (около 4500), най-вероятно притежават по-нисък режим на сигурност (средна сигурност, колонии-селища, медицински затворнически заведения). От „Медиазона“ не успяват да установят отделни индекси на групите, наети от центровете за предварително задържане - въпреки че някои роднини споменават за вербуване в центрове за задържане.
|
| От 1 юли 2022 г. до 7 февруари 2023 г. са вербувани 48 366 мъже, от които 17 251 са убити. |
В началото на февруари пресслужбата на Пригожин съобщава, че „Проект 42174“ е прекратен. „Ние не отказваме затворници като такива, но беше взето решение, няма да навлизам в подробности, според което затворниците най-вероятно ще отидат във военни части, не знам, това вече е извън моята компетентност, “, заявява самият Пригожин в интервю за военният блогър Семьон Пегов.
Съдейки по документите, Пригожин не е излъгал в това интервю: последният известен случай на вербуване е 7 февруари 2023 г. (K616, лечебно-изправителен дом № 42 в Ленинск-Кузнецки, Кемерово). След това пленниците са отведени в поделенията на „Щурм Z” от представители на руското Министерството на отбраната.
Месомелачката Бахмут
Не знаем каква цел е поставил Владимир Путин пред Евгений Пригожин, разрешавайки вербовка в наказателните колонии. Това, което знаем със сигурност, е как Пригожин се е отнасял с десетките хиляди затворници: почти всички бойци на „Вагнер“, вербувани от затворите, участват в т.нар. „месни нападения“ в покрайнините на Бахмут - и това е мястото, където намират смъртта си.
Пригожин твърди, че битката при Бахмут е започнала на 8 октомври 2022 г. ЧВК „Вагнер“ дори има медал „Бахмутска месомелачка“. На обратната страна на наградата е гравирано:
На 8 октомври 22 г. командването на ЧВК „Вагнер“ и генерал С. В. Суровикин взеха решение за започване на операция „Бахмутска месомелачка“ с цел спасяване на руската армия и честта на Русия.
Но боевете в посока Бахмут с участието на „Вагнер“ започват много по-рано. За да определят точната начална дата на операцията, „Медиазона“ пускат молба до специалисти-изследователи от Conflict Intelligence Team – независима разследваща организация, произлизаща от Русия, която провежда OSINT проучвания на събития, случващи се по време на въоръжени конфликти, по-специално действията на руските войски в Украйна, Сирия, Либия и Централноафриканската република. Според тях операцията по превземането на Бахмут започва, след като в края на юли наемниците успяват да превземат Въхлехирската електроцентрала - голяма индустриална зона на около 20 километра югоизточно от Бахмут.
Според документите на „Вагнер“ първият вербуван пленник намира смъртта си на 15 юли 2022 г. Въз основа на това от „Медиазона“ считат именно тази дата за началото на битката при Бахмут.
Крайната дата на битката при Бахмут също е предмет на спорове: Пригожин твърди, че „Вагнер“ поема контрол над града на 20 май 2023 г., докато Украйна признава за това 10 дни по-късно. В крайна сметка „Медиазона“ счита 6 юни 2023 г. за последния ден от битката за Бахмут. В този ден „Вагнер“ само един човек.
Така битката при Бахмут се води в продължение на цели 327 дни. През това време загубите на „Вагнер“ възлизат на 19 547 убити, 17 175 от които са затворници, а други 2 372 са „свободни“ наемници.
Ако броим времевите граници на битката, определени от Пригожин - от 8 октомври 2022 г. до 20 май 2023 г. - тогава броят на загиналите пада до „едва“ 18 329.
Ключови дати от битката при Бахмут
— 15-26 юли 2022 г. Превземане на ТЕЦ "Въглехирска". Загуби на „Вагнер“: 58 души.
— 8 август 2022 г. Военният блогър Борис Рожин твърди, че бойците на „Вагнер“ са успели да влязат в Бахмут и боевете се водят на улица Патрис Лумумба в източните покрайнини на града. Загуби на „Вагнер“: 10 души.
— 8 октомври 2022 г. Официалният старт на „Бахмутската месомелачка“. Загуби на „Вагнер“: 30 души, 965 мъртви от началото на битката.
— 29 ноември 2022 г. Село Курдюмивка южно от Бахмут е почти напълно превзето. Загуби на „Вагнер“: 68 души, 3605 от началото на битката.
— 15-17 декември 2022 г. Боевете се водят в източните покрайнини на Бахмут — на улица Патрис Лумумба. Загуби на „Вагнер“: 258 души, 5258 от началото на битката.
— 11-14 януари 2023 г. На 11 януари Пригожин позира в Соледар и обявява пълното превземане на града. Следващият ден, 12 януари, се превръща в най-кървавият в историята на „Вагнер“ - 213 убити мъже. На 14 януари украинският проект DeepState, който следи промените във фронтовата линия, потвърждава, че градът е попаднал под окупация. Загуби на „Вагнер“: 626 души, 8323 от началото на битката.
— 18 февруари 2023 г. Бахмут е обкръжен от три страни. Загуби на „Вагнер“: 159 души, 12 593 от началото на битката.
— 23 март 2023 г. Покрайнините на града са превзети. Загуби на „Вагнер“: 203 души, 15 933 от началото на битката.
— 20 април 2023 г. Украинската армия е изтласкана отвъд ЖП линията и поддържа присъствие единствено в западната част на града. Загуби на „Вагнер“: 53 души, 17 788 от началото на битката.
— 5 май 2023 г. Пригожин записва известното си видео на фона на купчина тела. На този ден загиват „едва“ 61 бойци - повече от три пъти по-малко от пика. 18 537 наемници са мъртви от началото на битката.
— 20 май 2023 г. Пригожин съобщава, че „Вагнер“ е превзел Бахмут, въпреки че боевете продължават. Загиват 48 наемници, 19 264 от началото на битката.
— 5-6 юни 2023 г. Битката при Бахмут завършва за „Вагнер“. Загиват 3 души, 19 547 от началото на битката.
Пригожин обобщава резултатите от „Бахмутската месомелачка“ в интервю за руския военен блогър Константин Долгов, в което споделя, че загубите на неговата ЧВК възлизат на 20 000 убити.
„По време на операцията набрах 50 000 затворници, от които около 20 процента загинаха. Загинаха точно толкова, колкото и тези, които дойдоха при нас по договор“, твърди Пригожин.
Така Пригожин признава за смъртта на едва 10 000 затворници и лъже за техния дял в загубите на ЧВК „Вагнер“.
Що се отнася до шансовете за оцеляване, тук Пригожин сериозно преувеличава шансовете на затворниците да се върнат от фронта: 35,5% са загинали според собствения списък на „Вагнер“ или 34,4%, ако вземем цифрата от 50 000 от Пригожин.
С други думи, един на всеки трима затворници умира.
При подписването на договор с „Вагнер“, на наемниците бива присвоен не само личен номер, но и позивна, която с малки изключения е уникална. Документите показват, че в първите седмици на „Проект 47174“ на затворниците са били присвоявани позивни, които са лесни за произнасяне и запомняне: „Ампер“, „Хмир“, „Садист“, „Жокей“, „Бели“ и т.н.
Но по-късно принципът на присвояване на позивни се променя. Ето няколко позивни на затворници, загинали в един и същи ден: „Пемброк“, „Рехидрон“, „Сервилий“, „Чист“, „Нервиано“, „Сирмионе“, „Комедур“ и „Тревиол“. Но наблизо се намират и доста запомнящи се такива като „Шулга“ и дори „Навални“.
Това безразличие към позивните вероятно има просто обяснение: никой дори не е предполагал, че на тези наемници ще бъдат дадени радиостанции, където всъщност се използват тези позивни. Това са позивни за хора, чийто срок на служба е не повече от един-два щурма.
Понякога това довежда до невъзможността на роднините да открият информация за починалия: затворникът казва на роднините си различна, по-приятна позивна, например „Рябок“ става „Гарван“.
Украинските загуби
В интервюто с Долгов Пригожин твъри, че целта на „Бахмутската месомелачка“ е да убие колкото се може повече украински войници.
„Съотношението е следното: унищожихме 50 000 бойци на ВСУ. Приблизително, трудно е да се изчисли това точно, 50-70 хиляди са ранените от страна на ВСУ[...] Имам три пъти по-малко убити, може би дори 3,2 и приблизително наполовина по-малко ранени“, каза той.
Анонимният проект UALosses изчислява украинските загуби въз основа на данни с отворен код. вече използвахме техните данни, за да сравним украинските загуби с тези на руските въоръжени сили - тогава проверихме тази база данни и я счетохме за истинска.
UALosses работи на същия принцип като преброяването на загубите от „Медиазона“ и руската служба на BBC – търсене на публично достъпни некролози. Не е правилно да се сравнява пълната база данни със загуби и некролози, но в публичното пространство не присъстват други източници на информация за украинските загуби.
Проектът отделя убитите в Бахмут в отделна категория: сега там има над 8900 имена. Но за Украйна, за разлика от „Вагнер“, тази битка все още не е приключила.
Ето и данните на UALosses:
— Убити в битката при Бахмут от 15 юли 2022 г. до 6 юни 2023 г.: 4871 души;
— Убити в битката при Бахмут, чиято дата на смъртта е неизвестна: 630 души;
— Общо убити на всички фронтове за необходимия ни период: 16 267 души.
Последната цифра е дадена за сравнение - очевидно украинските войници са загинали не само край Бахмут.
Малко вероятно е от UALosses да са видяли едва 10% от некролозите, което означава, че няма 50 000 украински войници, убити в Бахмут и околностите му. Също така трябва да се има предвид, че не само „Вагнер“ участва в битката при Бахмут, но и армейски части - и те също претърпяха загуби.
„Свободни“ наемници
Набирайки затворници, Евгений Пригожин твърди, че те не са просто „пушечно месо“ и ще служат наравно с обикновените наемници. Близките им също вярват в това: в Telegram чатовете те често подчертават, че новобранците са подписали договори след помилване, което означава, че вътре в ЧВК всички трябва да са равни.
Според данните за загиналите, в това няма дори капка истина.
Въпреки твърденията на Пригожин дялът на „дошлите по договор“ (за разлика от вербуваните в затвора) не е половината от жертвите, а по-скоро 12%. И знаем много малко за „свободните“ наемници.
Telegram канали, свързани с „Вагнер“, твърдят, че ЧВК не е участвала активно в боевете през първите месеци на пълномащабното нахлуване в Украйна. „Първите 700 бойци“ дойдоха от Африка на 19 март, твърди „Special Ops Channel“, а на 20 март в документите на „Вагнер“ се появява първият смъртен запис: позивната на наемника е „Зной“ („Жега“). Ден по-късно други 11 бойци на Вагнер намират смъртта си.
През пролетта на 2022 г. ЧВК воюва в Луганска област, включително операциите в Северодонецк и Попасна. Преди битката за Бахмут „Вагнер“ губи близо 300 души.
В сравнение с „Бахмутската месомелачка“ числата изглеждат незначителни, но тук е небходимо да се отбележи, че в този момент „Вагнер“ не е огромна организация. В изтичането на информация за 2021 г. се споменават не повече от 9000 имена. По това време повечето бойци остават в Африка, по-конкретно в Централноафриканската република, Судан и Либия. Но дори тази сила не е достатъчна за сериозни операции, а рекламната кампания не е способна да осигури достатъчно новобранци по бърз начин.
Списъците на „Вагнер“ споменават наемници със стари, предвоенни етикети (серии „М“ и „Б“), както и неизвестни преди това „Б“, „A“, „П“, „С“, „Т“ и „ У” тагове. Единственото правдоподобно обяснение може да се намери за серията „П“, пилотите на „Вагнер“. В документите се споменават 12 от тях.
Най-малко 73 затворници, които служат в продължение на шест месеца и решават да останат в ЧВК, получават етикети от серия „Б“ и по-късно биват убити. Общият брой на убитите с номера от серията „М” и „Б” е 228.
108 милиарда рубли за смърт
Очевидно е, че от „Вагнер“ не са харчили средства единствено за компенсации на семействата на убитите наемници, но дори тези цифри са огромни.
Според договорите роднините на боеца получават 5 милиона рубли (55 000 долара) плюс 300 000 рубли (3300 долара) за погребение. Втората сума може да бъде заменена за погребение, организирано от самата ЧВК: в този случай записите имаха етикети „погребение за сметка на компанията“.
Посмъртните списъци съдържат и информация за последните плащания на заплати: за някои бойци те възлизат на цели 1 500 000 рубли (16 000 долара).
Плащанията към роднини на вербувани затворници възлизат на 92 500 000 000 рубли (над 1 милиард долара).
Плащанията на редовните наемници достигат 15 400 000 000 рубли (150 милиона долара).
Общо по време на войната в Украйна разходите на „Вагнер“ за посмъртни плащания са приблизително равни на 108 000 000 000 рубли (1,2 милиарда долара).
„Войната промени ли хората?“
В „Бахмутската месомелачка“ оцеляват 31 000 от 48 000 вербувани затворници.
В чат за роднини на бойци от „Вагнер“ присъства тема, озаглавена „Войната промени ли хората?“ Ето и първите съобщения там:
„Не мога да кажа, по дяволите. През цялото време той е пиян, делириум. Тича из задния двор, копае окоп. 😭😭😭 Пълни глупости, не мога да намеря покой от 5 април.”
„Нищо не се променя. Би било по-добре, ако той все още е в затвора. Защото сега оцеляха, върнаха се и решиха, че са безсмъртни и могат да правят каквото си искат.”
„Здравейте на всички… Моят човек се върна на 3 април. Беше страхотно през първите 4 дни, бях наистина спокоен, след като се върна, и той изглеждаше емоционално стабилен. На 5-ия ден се напи с приятел. Прибра се в 3 сутринта, потроши колата ми с чук, преби ме много жестоко… Питаш дали войната променя хората: да, и не по добър начин...“
„Човекът ми се върна преди месец, но не може да се върне към нормалното, седеше си вкъщи, всичко беше зле, започна да пие, излезе извън релсите и вчера сложи ръце на мен, счупи ми носа. Имаме две деца, не знам какво да правя, на път съм да се предам.“
Разбира се, има и „положителни“ примери: роднини пишат, че войната е направила човек по-зрял, те се радват, че той има чисто досие след помилването. Но тези, които не са използвали този шанс, често могат да бъдат намерени в новинарските репортажи: медиите пишат за бивши наемници от „Вагнер“, които извършват различни престъпления почти всеки ден. До края на 2023 г., според Верстка, срещу тях са образувани около 200 наказателни дела.
Конвейерът за набиране на затворници все още работи след смъртта на своя създател. Разликата е, че затворниците сега се присъединяват към частите на Министерството на отбраната на Русия, наречени „Щурм Z“.
След неуспешния опит за бунт руските власти се опитват да погребат ЧВК „Вагнер“ в забрава, но методите на покойният й основател продължават да са много търсени: тактиката на „месните атаки“ сега се използва в редовните пехотни части точно толкова, колкото и при затворниците.
Превод и адаптация: Frontline Monitor
Няма коментари:
Публикуване на коментар