20 години след присъединяването към НАТО, над 70% от оръжието на румънската армия продължава да е съветско

Пускова установка на HIMARS изстрелва боеприпаси, наречени GMLRS (управляема система за многократно изстрелване - бел.ред)
📸 Снимка: Profimedia

🇷🇴 През 2-те десетилетия като пълноправен член на НАТО, румънската армия започна да се развива, но така и не успя да достигне необходимите темпове. Въпреки че страната разполагаше със средства, тя не ги е давала по предназначение, твърди анализ на румънския вестник Adevărul.

На 2 април 2004 г. румънското знаме беше официално издигнато пред централата на НАТО в Брюксел, а през следващите десетилетия Румъния започна да модернизира своята армия, за да я доближи възможно най-близо до стандартите на Алианса. Това обаче, е било твърде недостатъчно, посочват експерти в областта на отбраната. След това, на ниво войски числеността е намалена от над 350 000 души до 70 000 и е спряна задължителната военна служба, поради което сега имаме остър недостиг на резервисти.

В момента личният състав на румънската армия е не повече от 80 000 души, от които 70 000 са военни и 10 000 - цивилни. Министърът на отбраната Ангел Тилвър наскоро заяви, че иска да увеличи броя на армейския персонал до 100 000, но до този момент не са предприети никакви конкретни законодателни стъпки и не са отпуснати допълнителни средства. В същото време кампаниите за набиране на доброволци-резервисти претърпяха пълен провал. В резултат на това имаме само 60 000 резервисти, цифра, която се счита за напълно недостатъчна, за да има армията стабилен капацитет за реагиране в случай на криза. Военната служба в северната ни съседка беше преустановена в мирно време през 2007 г., но така и не се въведе алтернативна военна служба, която да е привлекателна за младите хора.

През 20-те години членство в НАТО Министерството на националната отбрана е извършило ротация на над 50 000 войници в театрите на военни действия в различни конфликтни зони по света. Всъщност, точният брой на тези войници е по-малък, защото много от тях са били участници в няколко различни задгранични мисии. Румънски войници бяха в Афганистан още преди приемането им в Алианса, а след 2003 г. там бяха убити близо 30 румънски войници. Няколко други загубиха живота си в други международни мисии.

Какво оръжие купуваме?

Има напредък по отношение на въоръжението, но анализаторите признават, че той все още е твърде малък. Като потвърждение на това, румънското онлайн издание Monitorul Apărării și Securității, че 70% от оръжието, с което разполага към момента румънската армия все още е от съветската епоха.

Въпреки това тя вече използва системи, станали известни в Украйна. На първо място, в раздела HIMARS Румъния придоби три системи с 18 стартови инсталации всяка, включително, но не само, боеприпаси, командно-контролни елементи, сензори, логистична поддръжка, криптографско оборудване, както и услугата за обучение на персонала на всички необходими нива. HIMARS M142 без съмнение е една от най-надеждните системи от този тип в световен мащаб. Тъй като Румъния закупи балистични ракети с обсег от 300 км, сухопътните войски получиха и дронове Bayraktar TB2 за идентифициране на цели над 200 км.

По-късно Румъния закупи 54 бойни танка Abrams M1A2 SEPv3, боеприпаси и тренировъчни симулатори, като договорът е на стойност 1,07 млрд. долара. В близко бъдеще е възможно поръчката може да бъде допълнена до ниво, при което ще има достатъчно такива бойни машини, за да реагират ефективно в случай на въоръжена агресия. Най-вероятно става въпрос за още 300 такива танка.

Като обобщение, Сухопътните сили получиха огромни инвестиции в оръжие: HIMARS за 1 милиард евро, бойни машина на пехотата Piranha 5 (общо 227 броя) за 1 милиард евро, 3 турски безпилотни системи Bayraktar TB2 (общо 18 летателни апарата) за 300 милиона евро и батальон танкове Abrams (общо 54 танка) за 1 милиард евро.

Военновъздушните сили - на прав път

Ако говорим за ВВС, те се базират на четирите системи PATRIOT, само една от които е въведена в експлоатация към момента, и 19 самолета F-16. Още 30 изтребителя ще пристигнат съвсем скоро от Норвегия.

Военновъздушните сили разполагат и с около 60 вертолета Puma, някои от които са модернизирани. Приблизително 20 устройства са във вариант SOCAT, които имат на борда си противотанкови системи.

В процес на закупуване са 7 въоръжени безпилотни системи Watchkeeper (общо 21 самолета) за 410 милиона евро. Watchkeeper X е експортният вариант на армията на Обединеното кралство, произведен от U-TacS, британското дъщерно дружество на Elbit Systems в сътрудничество с Thales, и е производно на фамилията UAS Hermes. Watchkeeper X е съвместим със стандартите на НАТО, позволявайки основна оперативна съвместимост с НАТО и други съюзнически сили.

И накрая, по отношение на оборудването най-зле са военноморските сили. Румънският флот разчита основно на 3 фрегати, 4 корвети и 3 ракетни кораба, но всички те са стари. Хубавото е, че скоро ще бъдат доставени 4 мобилни пускови установки NSM (Naval Strike Missile) и ще започне модернизацията на закупените от Великобритания ракетоносци и фрегати TYPE 22. В същото време при румънските моряци вече е пристигнал минен ловец с модерно оборудване - включително подводни дронове, а в бъдеще предстои да бъде доставен и още един.

Какво още трябва да направим?

Военният анализатор Аурел Казаку твърди, че в момента властимащите правят твърде малко, за да оборудват армията. „Имаме Русия, която идва срещу нас и се замисляме, когато купуваме оръжейни системи? Е, това очевидно е държавна измяна. Имате 2,5% от БВП за армията, но харчите само 1,7%? Повтарям, говорим за държавна измяна. И това е така, защото модерното оръжие не само осигурява възпиране, но и повишава доверието на населението и подхранва икономиката.

Тук говорим за взаимна свързаност. Трябва да се погрижим за инфраструктурата, мостовете, пътищата, железопътния транспорт. Ако в даден момент възникне проблем и съюзниците искат да ни се притекат на помощ, къде ще отидат с бронирани машини и танкове с тегло от десетки тонове, когато мостовете ни са на път да се сринат? И накрая, трябва да продължим реформата на кадрите, на подофицерите, за тях те са свързващото звено с обикновените военни и това звено не трябва да се прекъсва. В крайна сметка психологическият фактор също е много важен за военните, той не трябва да се подценява”, категоричен е Аурел Казаку.

🔍 Източник: Adevarul.ro
✍️ Превод на български: Екипът на Frontline Monitor