🇱🇧 След неубедителния край на едномесечния конфликт между Хизбула и Израел през 2006 г. бойците на Хизбула започнаха да говорят за „последната война с Израел“ – решителна бъдеща конфронтация, в която няма да има ограничения в употребата на сила и от която ще излезе само един победител.
Когато Хизбула започна конфликта с Израел на 8 октомври 2023 г. в Ливан се породи страх, че това е начало на дългоочакваната „последна война“. След близо един месец гранични сблъсъци обаче тогавашният лидер на Хизбула Саид Хасан Насрала ясно заяви, че „фронтът в подкрепа“ на Хамас в Газа е само една битка „по пътя към Йерусалим", а не финална конфронтация.
Продължаващите удари на Израел и САЩ срещу режима в Иран и смъртта на върховния лидер Али Хаменей обаче промениха сметките. Както пише Никълъс Бланфорд – старши сътрудник на Atlantic Council, базиран в Бейрут, цитирайки свои източници в организацията, Хизбула вече е поела по пътя на „последната война“ и е напълно ангажирана с дълга и болезнена конфронтация с Израел. „Няма да има друга след тази. Или ние печелим, или те“, споделил пред него ветеран от Хизбула.
Решението за удар
Хизбула навлезе във войната в ранните часове на 2 март, изстрелвайки няколко ракети от район северно от река Литани срещу военна база близо до Хайфа. Любопитното е, че нараства убеждението, че решението за влизане в битката не е взето от политическото ръководство на Хизбула. Вместо това то е било координирано директно между силите „Ал-Кудс“ на Революционната гвардия и Ислямската съпротива, въоръженото крило на Хизбула. Това е потвърдено на Бланфорд от няколко души, близки до и вътре в организацията.
Според дипломатически източник, веднага щом са дошли новините за първоначалния ракетен обстрел, висш представител на Ливан се свързал с политическите лидери на Хизбула и попитал дали те стоят зад атаката. Отговорът е бил колебливо „може би“. Представителят призовал Хизбула да излезе с изявление, отричащо отговорност. Хизбула се съгласила, написала изявление и го изпратила за одобрение. Но докато той върнал текста, Хизбула го уведомила, че е твърде късно – военното крило вече е било публикувала свое изявление, в което поема отговорност за трансграничната атака. Този епизод показва, че политическото ръководство на Хизбула може да не е знаело предварително за ракетния удар по Израел.
Макар че убийството на Хаменей през първите часове на войната срещу Иран е било шок за Хизбула, нищо не показвало, че организацията е планирала непосредствено отмъщение. Дори изявлението на лидера шейх Наим Касем в памет на Хаменей не съдържало заплахи за отмъщение, а само обещания да следват пътя на Върховния лидер.
Нарастващите разногласия между военното крило и Касем, който беше избран за генерален секретар през октомври 2024 г. след смъртта на Насрала, стават все по-очевидни. Преди началото на текущата операция на Израел и САЩ Касем като че ли искаше да насочи Хизбула в посока, ориентирана към Ливан. Той беше фокусирал усилията си върху преструктуриране на организацията, централизиране на процеса за вземане на решения и затягане на мерките за сигурност. Освен това беше предприел стъпки за намаляване размера на военното крило, отстраняване на длъжностни лица, близки до Насрала, и издигане на фигури с по-скоро политически, отколкото религиозен, охранителен или военен профил.
Отчасти тези усилия бяха опит за оптимизиране на организация, станала прекалено голяма и тромава, което я направи и далеч по-уязвима за проникване от израелското разузнаване. Другата причина беше укрепване на вътрешните позиции на Хизбула във време на безпрецедентен натиск след ударите, които бяха понесени във войната от 2023–24 г. и решението на ливанската власт от миналия август Хизбула да бъде разоръжена.
Както отбелязва Бланфорд, негов източник от Хизбула подчертава, че Касем е прагматик, който следва по-скоро линията на имам Хасан, отколкото на малкия му брат имам Хюсеин – и двамата исторически фигури, почитани от шиитите. Имам Хасан, вторият халиф след убийството на баща му Али, сключил споразумение с врага си Муавия, управителя на Сирия, като се отказал от титлата халиф в замяна на договор за запазване на мира. Шиитската традиция тълкува решението на Хасан като стратегически и морален избор за избягване на излишно кръвопролитие. Споразумението надживяло и двамата, но било нарушено от сина на Муавия, Язид, което подтикнало Хюсеин да предприеме обреченото си въстание, завършило с гибелта на него и неговите сподвижници в битката при Кербала през 680 г.
Сравнението на Касем с имам Хасан подсказва, че лидерът на Хизбула може би е предпочитал да избегне въвличането във война с Израел, която ще се окаже изключително разрушителна за Ливан. Шиитската база на подкрепа за Хизбула в Ливан вероятно ще понесе основната тежест на всеки голям конфликт, а той може да се окаже екзистенциален за организацията като жизнеспособна политическа, камо ли военна единица.
„Екзистенциална битка“
Голяма част от тези съображения вече е без значение – Хизбула е влезе в конфликта и ще трябва да понесе последствията. Реакцията на ливанското правителство след изстрелването на ракетите срещу Израел дойде бързо. Кабинетът проведе извънредно заседание в рамките на часове и забрани всички военни дейности на Хизбула. Прилагането на това решение обаче е съвсем друг въпрос и сериозни стъпки в тази посока може да не бъдат предприети преди края на настоящия конфликт. Въпреки това безпрецедентната мярка подчерта чувството на фрустрация и гняв на правителството, че Ливан е бил въвлечен в нов конфликт, който не е негов избор.
В първите си коментари за влизането във войната Касем, оставяйки настрана предполагаемите си лични резерви, омаловажи връзката с войната срещу Иран и убийството на Хаменей. Вместо това той посочи, че действията на Хизбула са резултат от изчерпаното търпение след 15 месеца израелска окупация на части от Южен Ливан, докато израелските сили продължават почти ежедневните въздушни удари срещу кадрите и личния състав на организацията. Касем добави, че войната е „екзистенциална битка“ и „капитулацията не е вариант“.
Според източници, близки до Хизбула, цитирани от Бланфорд, тя е ангажирала до 30 000 бойци в битката, някои от тях от елитното звено „Радуан“, разположено понастоящем в Южен Ливан. Те са добре тренирани, мотивирани и нетърпеливи да се бият. Много от тях са били раздразнени от политиката на „стратегическо търпение“ на Хизбула, при която тя обръщаше другата буза на честите израелски атаки.
Екзистенциалният характер на този конфликт за иранския режим и вероятно за самата Хизбула помогна за мобилизиране на идеологическите и религиозни настроения сред бойците. Писмо, адресирано до бойците, от ръководството на Ислямската съпротива миналата седмица беше изпълнено с препратки към „Кербала“ и „джихад“ за вдъхновяване на кадрите. Писмото призоваваше бойците да се борят срещу „тираните на тази епоха – убийците на пророци и светци, Големия сатана Америка и раковия тумор Израел“ и да се бият срещу врага си „като себеотвержените бойци от Кербала“.
Досега операциите на Хизбула следват модел, подобен на конфликта от 2023–24 г. – сблъсъци с израелски сухопътни войски на терен в Южен Ливан и обстрел с ракети, управляеми ракети и дронове камикадзе през границата срещу цели в Израел. В предишната конфронтация от 2023–24 г. Хизбула се сражаваше с една от ръцете си, вързана зад гърба, защото иранците не позволяваха на организацията да използва пълен арсенал от управляеми ракети в достатъчно количество, за да имат ефект – източник на голяма горчивина в кадрите по онова време.
В сегашната битка обаче се смята, че няма ограничения върху оръжията и тактиките, които могат да бъдат използвани. На 9 март Хизбула съобщи, че е изстреляла залп от управляеми ракети по станция за сателитни комуникации, принадлежаща на дивизията за киберзащита и комуникации на израелската армия в долината Ела, на 153 км южно от границата. Две от ракетите поразили обекта и причинили значителни щети, съдейки по кадри в социалните мрежи – най-дълбокият удар на Хизбула навътре в Израел досега.
На този етап е малко вероятно Хизбула да обмисля трансгранични нахлувания в Израел – тактика, за която бригадата „Радуан“ е била обучена, но която е далеч по-трудно осъществима предвид военното присъствие на Израел на ливанска територия днес.
Стратегията на Хизбула, вероятно в координация с Иран, изглежда е да нанесе възможно най-голяма болка на Израел за възможно най-дълго време с надеждата да бъде постигнато споразумение между воюващите страни, което по същество да запази режима в Техеран. Какво ще означава това за Хизбула, предстои да се види.
Отговорът на Израел
Миналата седмица Израел издаде мащабни предупреждения за евакуация за десетки селища в Южен Ливан, както северно, така и южно от река Литани, както и за южните предградия на Бейрут. Заповедта за евакуация от 5 март предизвика паника и огромни задръствания из Бейрут, тъй като десетки хиляди жители се опитаха да избягат преди поредица от въздушни удари. Първоначалните сухопътни операции подсказват намерение за задълбочаване на наличната буферна зона, която армията поддържа в съседство със „Синята линия“ – термин на ООН, обозначаващ южната граница на Ливан.
Дали Израел ще навлезе по-навътре в Ливан, може би чак до река Литани, предстои да научим. Тази стъпка би изисквала значително военно усилие и би рискувала скок на жертвите. Територията е твърде голяма, за да може Израел да я окупира за продължителен период от време, което подсказва, че може да предпочете използването на авиация и артилерия, вместо да разгръща сухопътни сили в голям мащаб.
В предишния конфликт – 66-дневната война през есента на 2024 г. – Израел беше скромен в териториалния си обхват. Предимно части от специалните сили навлязоха не повече от 8 км навътре в Ливан, придвижвайки се пеша, а танковете изпълняваха роля на огнева поддръжка. Тези операции се фокусираха в разрушаването на села непосредствено до „Синята линия“.
Географията на Южен Ливан, със стръмните му хълмове и залесени долини, не е благоприятна за бронирани колони – урок, който израелците са научили по болезнен начин в миналото. Именно той може да тежи срещу по-амбициозно навлизане в Ливан сега.
Все още е твърде рано, за да се предвиди с някаква сигурност кога и как тази война ще приключи. Съдбата й е преплетена с перипетиите на продължаващия конфликт с Иран. Но дори ако войната срещу Иран стигне до някаква форма на завършен, фронтът Хизбула–Израел може да продължи, докато Израел не бъде сигурен, че Хизбула повече не може да съществува като военна сила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар