Адмирал от НАТО: Ако Русия нямаше ядрени оръжия, вече щяхме да сме там и да ги изритаме от Украйна

Председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Роб Бауер по време на пресконференция след срещата на комитета в Прага, Чехия, 14 ноември 2024 г.
📸 Снимка: CTK via AP Images

🇺🇸⚔️🇷🇺 Войските на НАТО щяха да бъдат на терен в Украйна и да се сражават с руската армия, ако Москва не разполагаше с ядрени оръжия, заяви ръководителят на военния комитет на Алианса.

„Абсолютно съм сигурен, че ако руснаците нямаха ядрени оръжия, щяхме да сме в Украйна и да ги изритаме“, заяви адмирал Роб Бауер, напускащият поста шеф на Военния комитет на НАТО, по време на изява в неделя на среща на високо равнище за отбраната, организирана от Международния институт за стратегически изследвания (IISS) в Прага, Чехия.

Срещата на високо равнище за отбраната на IISS в Прага е основен форум за политически, военни и индустриални лидери за обсъждане на най-ефективните начини за изграждане на отбранителен капацитет в евроатлантическия регион.

Русия притежава най-големия запас от ядрени оръжия в света, следвана плътно от Съединените щати. Взети заедно Москва и Вашингтон контролират около 90% от ядрените оръжия по света.

Когато руските сили се изсипаха в Украйна в края на февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин постави силите за ядрено възпиране на страната си в състояние на висока бойна готовност. Месеци по-късно руският външен министър Сергей Лавров заяви, че рисковете от ядрен конфликт са станали „значителни“.

Видни държавни служители, като Дмитрий Медведев, бивш министър-председател и президент на страната и настоящ заместник-председател на нейния Съвет за сигурност, който се превърна в един от ястребите на политическата сцена в Кремъл, както и коментатори в ефира на руската държавна телевизия, често споменават перспективата за ядрена война. Нещо повече, водещи и гости в ефира на руските държавни медии често отправят предложения за нанасяне на превантивни ядрени удари от страна на Русия срещу страните от НАТО, подкрепящи военните усилия на Киев.

През март тази година Путин заяви, че Руската федерация е военно оборудвана и „готова“ за ядрена война. През септември 2022 г. генералният секретар на ООН Антониу Гутериш посочи, че идеята за ядрена война някога е била „немислима“, но сега е „предмет на дебат“.

„Само по себе си това е напълно неприемливо“, категоричен бе той.

В редиците на НАТО ядрено оръжие имат Съединените щати, Обединеното кралство и Франция, но военни бази в няколко други европейски страни също са домакини на тактически ядрени оръжия на САЩ.

Ангажирането на войски от НАТО в бойните действия на страната на Украйна до този момент не е било на дневен ред, въпреки че чуждестранни бойци се присъединиха към въоръжените сили на Киев като доброволци.

През февруари френският президент Еманюел Макрон заяви, че не изключва варианта за изпращане на западни войници, но коментарите му бързо бяха омаловажени от другите страни в НАТО. Йенс Столтенберг, тогавашния генерален секретар на Алианса, подчерта, че не обмисля изпращането на войски на бойното поле. Американският президент Джо Байдън последователно е заявявал, че няма да има разполагане на американски военнослужещи в Украйна.

Алиансът заяви, че подкрепя усилията на Киев, но не участва пряко в конфликта. Неговите страни-членки, които прекараха години в Афганистан и Ирак в началото на века, повдигат много неохотно темата за разполагането на свои сухопътни сили в Украйна. Киев подчерта многократно, че иска от своите партньори единствено военна помощ, а не разполагането на сили на терен.

„Ако се сражавате в Афганистан, това не е същото като да се биете с руснаците в Украйна“, защото талибаните нямаха ядрени оръжия, каза Бауер. „Има голяма разлика между Афганистан и Украйна.“